iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English

Моите in-line коментари по отношение на обръщението на Сакскобурготски

24.08.2013

Господин Сакскобурготски направи обръщение, индиректно визирайки протестите и политическата обстановка у нас. Аз установих че не съм съгласен с повечето от тезите в изказването му, които са нетипично директно изказани за него

Моите in-line коментари по отношение на обръщението на Сакскобурготски:

Ние, българите, винаги сме били задружен и сплотен народ. Обединявали са ни битките за освобождение, независимост и национална идентичност. Обединявал ни е стремежът към възход и просперитет на нацията. Историята показва, че когато сме обединени, сме силни.

ДД>> Колкото и да ни се иска, горното не е вярно. Ако не си като Петното и си чел Ботев, Л. Каравелов, Вазов и З. Стоянов, ще знаеш че борбата е била призвание на единици, а множеството се е крило или е проявявало нихилизъм. Всъщност ако е имало обединение, нямало е да имаме нужда от Левски и неговите комитети, нали?

Има ли в момента разединение, реално ли е то или е плод на желанието на определени кръгове да се възползват от несъвършенствата на демокрацията за постигане на задкулисни намерения и безотговорно да ни делят на протестиращи и анти протестиращи, на симпатични, умни, десни, бедни, богати, българи, цигани, турци, евреи и т.н.

Безвъзвратно отминаха времената, когато беше забранено да се критикуват управляващите, а за протести и дума не можеше да става. В демократичните общества гражданите могат свободно да изразяват своите желания включително и протестирайки.

Питам се, обаче, колко значими и реални са тези прояви на фона на хората, които са гласували на изборите, още повече на фона на цялото население на страната, и в колко от градовете на България се провеждат те.

ДД>> Съгласно дори последните социалогически проичвания, преваляващи са проявите и тяхната подкрепа.

В момента едва ли има демократична държава, в която управляващите да не са обект на критики и гражданите да са доволни от всичко, но в международните медии е необичайна практика ежедневно новините да започват с броене на поредния ден от началото на протестите и контра протестите.

ДД>> Това не само, че не е вярно, но е дори огромна лъжа. Достатъчно бе да погледнем Occupy Walstreet в САЩ, или протестите в Гърция. За всяка медия е радост да има да пише за някаква злободневна тема всеки ден, особено политическа. Това че в някой държави няма такива злободневни свързани с протести, не прави твърдението истина.

Също така мисля, че не е редно, колкото и да изглежда невинно, да се водят деца на подобни събития. Надали е и възпитателно те да стават свидетели и участници в противопоставянето на наши и ваши, часове да бъдат подложени на въздействието на силните шумове, както и да възприемат използваните епитети, още повече, че има изрични европейски директиви, отнасящи се за закрилата на децата.

ДД>> Това е избор на родителите. Дали през протестите, или през семейната среда, децата ще бъдат свидетел на тези епитети. Това не може да бъде основание, да не ходят с родителите си. Даже е по-добре да бъдат обучавани да са активни граждани, отколкото кръчмарки юнаци (реферирам Хъшовете на Вазов, с риторична цел, имайки се в предвид началото на излиянието).

Следейки международните медии, рядко срещам опити, както напоследък се случва тук, вместо да информират обществото безпристрастно, да се превръщат във фактори, определящи политическите процеси, и да очертават разделителна линия с противоречивата си и дори тенденциозна статистика.

ДД>> С това не мога да не се съглася, но имам усещането че Сакскобурготски е имал грешното усещане да предложи за талон на обективност телевизията ТВ7, въпреки че тя е идеален пример за точно това, което той казва.

Гледайки новините често чувам упреци как полицията не си вършила работата. Показват се блокирани от демонстрантите улици и кръстовища и множество хора, които не могат да се придвижат до домовете или работата си. В същото време органите на реда са остро критикувани, заради това, че изпълняват задълженията си, опазвайки гражданския мир, и осигурявайки ред и спокойствие.

Чуваме призиви към депутатите да не “ваканцуват”, защото са избрани да работят, но същевременно са възпрепятствани да влязат на работното им място.

ДД>> Тук няма противоречие, освен за този, който не е следил политическата обстановка в страната? Призива депутатите да ходят на работа бе отправен като провокация на собственото им изказване, че “не може да има избори или оставка сега, защото трябва да се направят критично важни неща” за родината. Но явно тези критично важни неща според собствената им демонстрация са 30 дневна ваканция :) Следователно присмял се хърбел на щърбел, а вие г-н Сакскобурготски, моля следете по-отблизо обстановката.

Когато правителството работи и парламентът приема закони, в ход влиза тезата за някаква “тройна коалиция” като нарицателно и то самоцелно, забравяйки, че в чужбина, това може да предизвика отрицателни и вредни за нас интерпретации.

ДД>> Тройната коалиция е факт, достатъчно е просто да се види синхронното гласуване на три партии. Ако истината създава лошо впечатление за нас в чужбина, кое е по-редно – да лъжем ли? И дали лъженето ще създаде по-добро впечатление?

Не е тайна, че в някои влиятелни европейски държави с работеща икономика и висок жизнен стандарт се стига до демократични споразумения по важни теми в името на постигането на национални цели. Тази практика се възприема като нещо нормално.

ДД>> Това може би е призив – оставете правителството на власт, ама си изберете нещо друго, да бъде национална консенсусна цел. Въпреки че не съм против това да има дългосрочни консенсусни цели, призива да не се изисква от правителството морално поведение, и морала да бъде заменен с искания, е призив за търгуване на морал. Това е неморално, господин Сакскобурготски. Дори в библията пише, че търговците трябва да бъдат изгонени от храма. Няма нищо лошо в подобен призив, но само ако той е напълно отделен от дискусията за моралното поведение на правителството и не е в светлината на “дайте му шанс”.

Все по-често забелязвам, и то със загриженост, в социалните мрежи и в медиите да се демонстрира липса на респект към институциите. Опасявам се, че с подобно отношение и взаимно изключващи се призиви не само се излагаме пред света, но плашим и инвеститорите и туристите.

ДД>> Респект = уважение. А вие знаете (британска поговорка), че уважението не се дава, то се печели. Културното отношение към всеки е проява на култура. Но това не те задължава да го уважаваш. Ако институциите не са уважавани, то е може би защото не са го заслужили, нали? Или вие смятате, че е по-добре уважението да се дава даром?

Ако в публичното пространство виждаме повече примери за намиране на допирни точки и диалог, а не за конфронтация и сензация, сигурно животът ни ще е по-спокоен и по-пълноценен. Мрачното настроение не е верният ни съюзник.

ДД>> С това съм принципно съгласен. Но то иска едновременни усилия от всички страни. А не само едни да призовават другати, но да си правят каквото смятат за добре, нали?

Историята ни е пълна с примери за далеч по тежки времена, в които не сме могли да разчитаме на външна помощ и подкрепа. Предприемчивият и силен български дух е действал съзидателно и не се е поддавал на провокации. Нека, въпреки различията си, и сега да се стараем да намерим това, което може да ни обедини , за да живеем по-добре, за да бъдем по-успели и щастливи.

ДД>> Всъщност точно българският дух може би кара доста хора в продължение на 70 дни да изискват от правителството да покаже морален акт, без да имат пряка изгода от това. Вие подкрепяте ли (имате ли в предвид) този дух или имате в предвид духа на Ганю Балкански?

Източник: Делян Делчев