Пушенето на публично място е като пикаенето на публично място.
Въпрос на култура. На някой им харесва на други не. Обаче за
пикаенето има обособени помещения - тоалетните. Ако вие седите на
една маса с някой, който пикае под нея, кой трябва да отстъпи?
Културата казва, този който може да навреди. Затова и пикаещите са
изолирани да пикаят в отделените помещения. Тъй като макар да не е
на 100% сигурно, че пикаенето върху вас би ви навредило, но все пак
всички се съгласяваме, че е по-вероятно пикаещият отколкото
пикаеният да навреди. Той е активната, а не пасивната
страна.
Дискусията за пушенето е същата по същество.
Връщането на старият режим не цели да възстанови справедливост и
равноправие между пушещите и непушещите. Ако беше така, то
законовото предложение щеше да бъде да се разреши пушенето САМО в
обособени помещения. А то е - да се разреши на всякъде в малките
заведения, след 22 абсолютно на всякъде, а в големите заведения в
половината площ. Тоест отново да се превърне непушача в активната
страна да трябва да ходи той в обособени помещения за непушачи и
ограничен брой заведения. Сиреч при аналогията с пикаенето
непикаещият да трябва да стои в тоалетната, ако не му харесва да
пикаят около него. Така че безспорно говорим за регрес и връщане на
доминацията на пушенето, а не възстановяване на някаква
справедливост.
Чудя се защо пикаещите не се оплакват, че ги изолират в
тоалетни.
Разбира се всяка засегната страна мисли, че е справедливо да не
бъде засегната, но в случая няма никаква дискусия за никакъв баланс
а класическа регресия. Аз съм против либерализацията на пушенето,
така както бях против и когато я предлагаха от ГЕРБ. Да не говорим,
че на фона на не особено добрите новини от България тази ще е
направо в релси ако стане.
Източник: Делян Делчев