Тъжна годишнина, която ни припомня, че имаме още много работа

Днес е 23–ти август – денят, в който се почитат жертвите на тоталитарните режими. Датата не е избрана случайно – това е датата през 1939г, на която се подписва договорът „Молотов – Рибентроп“, чрез който договор два чудовищни режима – комунистическият на Йосиф Сталин и националсоциалистическият на Адолф Хитлер си поделят Европа и реално подпалват Втората световна война.

Малко неправилно пактът се нарича „Молотов–Рибентроп“, при положение, че именно подписът на др. Сталин стои върху картата, увековечаваща (с тънка черна линийка) разделянето на Полша.  Вижте как си е сложил и малко подписче на местата, които са му важни. Картинка – newtimes.ru

Въпреки, че войната е приключила преди 58 години, изходът от нея и особено трагичното обстоятелство, че един от двата виновника за войната се нареди между победителите, оцеля и получи правото да се разпорежда с половин Европа и големи парчета от останалия свят, още има своите трагични последици.

Нито концлагерите в СССР, нито репресиите, нито гладът, нито строгостта на режима бяха по–малки от тези в националсоциалистическа Германия, но за известно време бяха позабравени на принципа, че на победителя всичко се прощава.

Шило в торба не стои и цялото съществуване на социалистическата система или социалистическият лагер, ако повече ви харесва, е маркирано с непрекъснати конфликти, умиротворяване на васалните територии, терор, цензура и периодични икономически катастрофи, които не подминават и България. През 1989г. дори интензивната продажба на нефт и други природни богатства не можа да спаси СССР и колониите му и доведе до икономически а съответно и до политически разпад на системата, чрез който разпад и България получи свободата си.

Разговарял съм множество пъти с хора, които искат да забравим, ако може миналото, за да не ни пречи да вървим напред. Съгласен съм с тях в една точка – че бремето на миналото ни пречи да вървим напред. Но то ни пречи, не защото не сме го изхвърлили от паметта си, а защото все още не сме го разбрали и оценили по достойнство. Пъхнем ли го под килима в пристъп на предизвикана амнезия, нищо повече няма да постигнем от това да изпълзи отново и да ни удари по тила когато най–малко го очакваме.

Всички спорове за досиета, паметници, учебници по история, дори литература, приемливи нрави, самоуважение, опират в този спор – да се поучим ли от миналото, съпреживявайки отново травмите му или просто да забравим този урок, защото твърде много боли да отваряме и да четем внимателно страниците му.

Аз винаги съм за прочитането на скритите страници от историята, за излагането им в изложби, за дискусиите, за документалните филми и книгите. Против съм поддържането на „полезни“ митове, т.е. лъжи, които захаросват миналото и ролята ни в историята, които все някой ден ще бъдат разобличени. Но тази културна дискусия се надявам да водим след оставката на сегашното правителство и след изборите, които са крайно необходими, за да си върнем криво–ляво вярата в демокрацията.

ОСТАВКА!

И да знаете, че имаме още много работа.