Богатите дават 30 млрд. долара за климата въпреки кризата

Ударената от тежко земетресение Япония и много други богати държави препотвърдиха обещанията си да дадат 30 млрд. долара от 2010 до 2012 г., за да помогнат на бедните държави за борбата им с климатичните промени, въпреки сериозните орязвания на бюджетите им, показва проучване на агенция "Ройтерс".

На срещата на високо равнище на ООН в Копенхаген през 2009 г. американският президент Барак Обама и други лидери обещаха "нова и допълнителна" климатична помощ в размер приблизително на 30 млрд. долара за периода между 2010 и 2012 г., която до 2020 г. трябва да нарасне до 100 млрд. долара, за да помогне на бедните страни да се борят с глобалното затопляне.

Помощта за климата на богатите страни от януари 2010 г. до настоящия момент възлиза общо на 16,2 млрд. долара, споделят неназовани източници от ООН.

Обаче официални представители от бедните страни коментираха, че повечето от парите идват по съществуващи от преди това програми и не са нови, както беше обещано.

Япония, Европейският съюз и Съединените щати са основните донори на средства.

Харчовете включват такива проекти като австралийския план за подпомагане забавянето на ерозията по крайбрежието на Соломоновите острови, както и инвестициите, направени от Япония в Африка за промотиране на соларната енергия.

Япония е най-големият донор, с обещани 15 млрд. долара за три години до 2012 г. Японски официални лица коментираха за Ройтерс, че Токио продължава да има готовност да отдели парите, независимо от нейното собствено възстановяване от опустошителното земетресение и цунами през март.

От Токио коментираха още, че са осигурили 6.3 млрд. долара помощ от бюджета от 2010 г. до 31 март тази година като част от помощта, предвидена да подпомогне бедните страни да намалят емисиите на парникови газове и да се адаптират към промените на климата, които включват повече горещини, наводнения, засушавания и повишаване на морското ниво.

Представители на развиващите се страни пък посочват, че много от японските пари били заделени като част от предишен проект за партньорство с названието "Хладна планета", който е бил съгласуван много преди срещата в Копенхаген.

Експерт от базиран в Лондон мозъчен тръст, занимаващ се изследвания на околната среда, коментира, че е обнадеждаващо, че донорите са препотвърдили своите обещания във време на слаб икономически растеж и въпреки голямата несигурност относно това, какво те имаха предвид под "ново и допълнително" финансиране.

Представители от Европейския съюз уточниха пък, че общността е заделила 3,36 млрд. долара през 2010 г., или 98% от обещаната сума, и е в готовност дори незначително да надхвърли обещаната сума от 7,2 млрд. евро до 2012 г.

Източници от Съединените щати коментираха, че са предоставили 1,7 млрд. долара през 2010 г. и обещаха "справедливо разпределение" на сумите през 3-годишния период. Обаче орязванията на бюджетните разходи през тази година е възможно да снижат помощта на САЩ за климатичните промени.

Почти 200 държави се съгласиха да предоставят детайли относно стартиралите харчове, които са част от пакета от мерки приет на срещата в Мексико през миналата година и които се отделят за борбата срещу глобалното затопляне.

Ройтерс посочва, че представители на ООН ще се срещнат в германския град Бон през следващата седмица, за да дискутират въпроси като съдбата на Протокола от Киото на ООН за намаляване на емисиите и плановете за ново помощи, които да подпомогнат развиващите се страни в борбата с климатичните промени.