19% от българите не знаят, че Земята е кръгла

81% от запитаните в провокативно изследване на "Галъп интернешънъл" нямат колебания по въпроса плоска или кълбовидна е планетата Земя. Оказва се обаче, че 8% от интервюираните се съгласяват с твърдението "Планетата Земя е плоска и не е вярно това, което пише навсякъде: че е с форма, близка до кълбо". Останалите се затрудняват да отговорят. 74% са съгласни, че хора са стъпвали на Луната, 9% - не, а останалите се колебаят. 15% се съгласяват с мнението, че ваксините най-често са вредни за хората. 58% са на противоположното становище, а 27% не могат да формират мнение.

Данните са от последното, представително за пълнолетното население на страната изследване на "Галъп интернешънъл" – независимо от външно финансиране, част от четвъртвековната програма за ежемесечни изследвания. Въпросите, разбира се, са експериментални и не би следвало да се интерпретират като нещо повече от хипотези. Възможно е към тези теми да се намерят и по-различни техники на задаване на въпроса или по-различни формулировки.

Дори да приемем, че въпросът за формата на Земята не е достатъчно ясен, не е докрай коректен, или пък, че подобен тип твърдения карат част от хората да се съгласяват, без да се замислят, делът от 8% не е пренебрежително малък - дори и при отчитане на възможното статистическо отклонение.

Към това трябва да се добавят и 11%, които се затрудняват да отговорят. Така общо 19% от пълнолетните българи имат колебания по въпроса за формата на земята или не могат добре да схванат въпроса за нейната форма, а останалите 81% отговарят съгласно науката. Това са предимно хора от маргинализираните социални групи в обществото. Последното почти изключва опцията някой да се шегува в отговора, например.

Интервюираните лица бяха запитани и дали са съгласни с твърдението "Хора са ходили/стъпвали на Луната". Оказва се, че 74% са съгласни, а според 9% това твърдение е невярно. Останалите не могат преценят.

Най-образованите са и онези, които са най-сигурни. Подобно твърдение проверява колкото знанията и общата култура, толкова и афинитета към конспиративни теории, а и недоверието към общоприети факти. По-голямата част от хората у нас явно предпочитат официалните източници, информации и теории, макар да не е малък и делът на онези, които се съмняват.

Колкото до нашумелия въпрос за ваксините, 15% се съгласяват с твърдение, че те най-често са вредни за хората, 58% не се съгласяват с това твърдение, а 27% не могат да формират мнение. Данните показват, че твърденията за вреда от ваксините не получават широка популярност, макар въобще да не са за пренебрегване дяловете на хората, които са отрицателно настроени. И по този въпрос образованието играе решаваща роля.

Данните са от независимата от външно финансиране изследователска програма на "Галъп интернешънъл" за проучвания "лице в лице" с таблети. Изследването е проведено сред 824 души между 1 и 8 март. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.