Алфа Рисърч: БСП и ГЕРБ с близки позиции преди вота

Ако изборите бяха днес, ГЕРБ щяха да имат съвсем лека преднина от 17,6% пред БСП с 15,9%. Това сочат данните от последното проучване на "Алфа Рисърч" за електоралните нагласи за старта на предизборната кампания.

Левицата е постигнала почти максимална мобилизация на симпатизантите си, докато основната опозиционна партия има по-широка, но не особено мотивирана да гласува периферия. От това дали ще отидат до урните тези гравитиращи около ГЕРБ избиратели, които не са твърди негови привърженици, ще зависи финалният победител на евроизборите.

ДПС твърдо остава на третото място с 6,2%, но активизира по-малък брой избиратели, поне към настоящия момент. Според проучването ДПС ще има три или два мандата.

"България без цензура", АБВ и Реформаторският блок запазват шансовете си за евродепутати, макар и с различна степен на вероятност. Партията на Николай Бареков е най-разпознаваема и популярна, но с най-мобилни и непоследователни избиратели, което води до лек спад през април (до 4,9%). Симпатизантите на АБВ, обратното, са по-устойчиви в избора си и след стихването на първоначалните остри атаки от страна на БСП, формацията на бившия президент частично възвръща позиции (4,5%). Реформаторският блок (също 4,5%) е с най-лоялен твърд електорат от трите нови играчи, но въпреки коалиционния си формат не успява да привлече достатъчно подкрепа, гарантираща му сигурно място в европарламента. Липсата на обединяваща мотивация за вот в полза на блока е основното предизвикателство в предизборната му кампания.

През април "Атака" излиза от най-ниската си точка на подкрепа и достига до 2,5%, сочи проучването. При НФСБ има лек спад от 3%, но трябва да се има предвид, че партии със сходни наименования отнемат част от националистическия вот, подчертават социаолозите. 

Заявената готовност за гласуване е около 46%, като се наблюдава лек ръст в сравнение с проучването от месец март.

Въз основа на изследването социолозите очертават три възможни хипотези за изхода на предизборната кампания. Според първата хипотеза ще има увеличаване на избирателната активност и стабилизиране на партиите, които имат шанс да прескочат бариерата. Сред тях са АБВ, България без цензура и Реформаторският блок и по-слабо вероятно – някоя от националистическите формации. Според втората хипотеза е възможно потъване на по-малките партии за сметка на големите и спечелване максимум на 1 мандат от някоя от тях. Тогава ДПС ще има три мандата, а ГЕРБ и БСП биха постигнали съответно 7 и 6 мандата. Последната хипотеза гласи, че при минимална избирателна активност ще има максимално разпиляване на гласовете между повече малки формации, без те да успеят да привлекат по-големи електорални ядра. В резултат – разпределяне на евродепутатските места единствено между ГЕРБ, БСП и ДПС, с възможно равенство между първите две.