Без дърва за огрев през зимата: Много проблеми и неработещи решения

Има ли дефицит на дървесина, проспала ли е предишната власт намаляването на наличните количества и спиране на износа за трети страни ли е решението - тези въпроси противопоставиха настоящи и бивши управляващи през изминаващата седмица, след като настоящият министър на земеделието Явор Гечев спря за три месеца експорта на необработена дървесина за страни извън Европейския съюз с обяснението, че се очаква дефицит.

Традиционно данни от различни проучвания сочат, че България е сред страните в ЕС, в които най-много се използват дърва за огрев. Такава се очертава да остане тенденцията и през тази зима, тъй като алтернативни варианти като отопление на газ и пелети (които са дървесен продукт) са с повишаващи се цени. Единствено непроменена остава цената на електричеството за бита, защото е регулирана, а не пазарна.

В телевизионно интервю през миналата седмица министър Гечев увери, че няма риск за хората в селските райони да останат без дървесина за отопление. Посочи обаче, че заради скока в цените на енергоносителите търсенето на дървен материал за отопление е нараснало три пъти, като това неминуемо ще се отрази на цените.

Министърът прогнозира, че след въвеждането на мярката ще трябва поне месец за стабилизирането на цените. През миналата година те достигаха до максимум 100 лв. за кубичен метър, а понастоящем вече са близо 200 лв. B cpeдaтa нa фeвpyapи бившият вицeпpeмиep Kopнeлия Hинoвa oбяви, чe премахва "пocpeдницитe" oт тъpгoвиятa c дъpвeн мaтepиaл и той ще се продава директно от складовете на държавните горски стопанства, като се очакваше това да повлияе на крайната стойност. "Това не се случи. За мен това обещание е чисто популистко, с което подведоха хората, които се отопляват на дърва", казва новият областен управител на Смолян Стефан Сабрутев, цитиран от регионалното издание Отзвук.БГ.

Пред БНР заместник-министърът на земеделието Валентин Чамбов посочва, че 158 общини в страната имат гори, а от тях само 15 снабдяват местното население с дърва за огрев.

Според информация на сайта Money.bg от Министерството на земеделието зaявĸитe зa дъpвa зa oгpeв пpeз нacтoящaтa гoдинa ca зaвишeни c нaд 25% cпpямo минaлoгoдишнитe и дъpжaвнитe пpeдпpиятия paбoтят зa пpиopитeтнo ocигypявaнe нa нaceлeниeтo. Според процедурата местната власт събира данни за нуждите на населението от дърва за зимата и впоследствие я предава към изпълнителната власт.

Панацея ли е спирането на износа

По думите на земеделския министър Явор Гечев засиленият интерес към покупката на дървесина налага първо покриване на вътрешните нужди и чак след това изнасяне на дърва за трети страни (такива извън Европейския съюз - бел. авт.)

По неофициална информация на "Дневник" миналата есен също е била обмисляна забрана на износа на дърва за трети страни. Според източници от администрацията мярката е била обсъждана между тогавашния директор на Агенцията по горите Александър Дунчев и Кирил Петков в качеството му на служебен министър на икономиката. Правните отдели на агенцията и министерството обаче излезли с отрицателни становища с мотива, че подобно ограничение е незаконосъобразно и няма да издържи в съда, а освен това може да противоречи на междуправителствени спогодби.

Същото обяснява и Иван Пенков, тогавашният председател на Асоциацията на горските фирми, когато през 2015 г. властта отново забранява временно износа на дървесина. "Това е крайна мярка, която ще се отрази на бизнеса. С нея могат да се нарушат принципите на пазарната икономика и дългосрочното планиране. Убеден съм, че ще има компании, които ще тръгнат да търсят правата си по съдебен ред. И компаниите ще спечелят, когато представят своите контракции и неизпълнения", казва той.

По данни на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) от началото на юли добивът на дървесина в България намалява с около 2.5 млн. кубични метра за последните 2 години. Според организацията планираното годишно ползване на дървесина трябва да е около 7.2 млн. куб. метра, но през 2020 и 2021 г. са добивани не повече от 6 млн. куб.

"Годишно страната ни добива около 6.5-7 милиона плътни кубически метра дървесина, а изгаряме около 3 милиона плътни кубически метра. Тази година сме добили 350 000 кубика повече в сравнение с предходната. Заради цените на енергоносителите и газовата криза обаче сега хората се презапасяват и се преориентират отново към традиционното гориво, дори на места, където това отопление не е било факт, а това предизвиква недостиг на пазара", коментира пред БНР заместник-министърът на земеделието Валентин Чамбов.

Добавя, че трябва да се секат около 8 милиона кубически метра дървесина, а занижените стойности са резутат от самоограничения и недостиг на трудова ръка.

Как се стигна дотук и възможните решения

Според експерти, с които "Дневник" разговаря, един от важните фактори за недостига на дървесина е цената на целулозата. Цената на суровината, която се получава след обработка на дървесина, се е повишила в световен мащаб със 75% от от януари 2021 г. Така големите български заводи купуват дървесина приоритетно на търгове на по-висока цена, тъй като е икономически обосновано. Съответно това вдига ценовите нива на свободния пазар.

"Всичко отива в дървопреработвателните фирми. При пазарна икономика ние няма как да кажем на фирмите: карайте по 100 лв. на хората", коментира пред "Свободна Европа" директорът на Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП) Дамян Дамянов.

Заместник-министърът на земеделието Чамбов коментира, че в страната има 3-4 големи фабрики, които поемат технологично дървесина и дърва за огрев и те биват преработвани в продукт.

"С две от фабриките вече са направени срещи, предстои такава среща с трета. Идеята е да намалят потреблението на дърва за огрев - асортимент, който се ползва и в големите фабрики, да не бъдат вкарвани в заводите такива големи обеми, каквито в момента влизат, а да остане дървесината на пазара за местното население", казва той пред БНР. Апелът към тях е за месец-два да намалят наполовина това, което потребяват в момента, за да остане този обем за пазара.

За дървопреработвателните фирми би следвало да е предназначена дървесина, която няма строителна или потребителска стойност. Решение би могло да бъде също засилване на контрола от Агенцията по горите за материала, постъпващ в заводите, както и при добива, за да не е възможно например четириметровите дървени трупи, предназначени за строителството, да се скъсяват умишлено с цел да са годни за фабриките, разказаха експерти от сектора.

Друг възможен ход за запълване на дефицита на дървесина е да се въведат квоти за максимален добив на дървесина за промишлеността с цел първо да бъде задоволено потребителското търсене.

До този момент властите бягат от взимането на друго непопулярно решение - повишаването на прогнозната цена на добив при поръчките. Тъй като търговете на горските стопанства се печелят от предложилия най-ниска цена, то с покачването на разходите за горива и труд се стига до нерентабилност на добиването на дървесина от фирмите в бранша. Причината държавата да не предлага повече на дърводобивните фирми е, че това съответно би вдигнало и цената на дървата.

"Фирмите не влизат да секат, защото цената, която държавните предприятия плащат, за да се влезе да се сече, е много ниска", коментира пред "Свободна Европа" Цветан Цонев от Асоциацията на дърводобивните фирми. Според него забраната за износ е безсмислена, защото количествата дървесина не отиват в чужбина.

"Проблемът е, че дърветата продължават да са си в гората, а ние не можем да ги добием", добавя той.

Трябва да се има предвид и фактът, че през лятото, когато е сезонът на горските пожари, голяма част от служителите на Агенцията по горите и горските стопанства са заети с гасенето им и не контролират дейността по дърводобив. Наскоро пред БНР министърът на земеделието Гечев обяви, че и дървосекачите са дефицит. Той дори е разговарял с министъра на правосъдието Крум Зарков в дърводобива да се използват затворници.

Какви са експертните предложения

В публикация във "Фейсбук", озаглавена "Добре дошли обратно в комунизма", бившият директор на агенцията по горите, след това депутат от "Продължаваме промяната" Александър Дунчев, посочва, че забраната за износ на дърва няма да спаси нито хората, нито природата.

Според него цената на това действие ще бъде платена от горовладелците и горските служители, които ще загубят по-високи приходи от износа. Смята, че е редно цената да я плати бюджетът и данъкоплатецът, както при тока и горивата, за които се изплащат помощи.

Според Дунчев цената на дървата няма да падне значително, защото текущите количества за износ ще бъдат засмукани веднага от фабриките, които и сега плащат двойно по-висока цена за дървата от обикновените жители, защото имат недостиг на ресурс при свръхголямо търсене на готови продукти от дървесина на международния пазар. Какъвто е случаят с целулозата например.

Добавя, че изкривяването на пазара с леви популистки мерки ще демотивира жителите и бизнеса да инвестират и преминават към по-природосъобразни, по-рентабилни и по-чисти алтернативи за отопление като по-добра изолация на къщите, геотермална и соларна енергия, термопомпи и т.н.

"С две думи, държавата ще стимулира да горим пари през комините за сметка на горските, горите и чистия въздух, вместо със специализирани субсидии да се подпомогнат временно най-уязвимите българи през зимата", обобщава Дунчев.

Васил Хаджийски, "Дневник"