Близо 40% от българите не могат да си позволят достатъчно топлина в домовете

Близо половината от населението не може да се справи с отоплението през студените месеци. Такива са изводите на неправителствената организация "ЕнЕфект”. По данни на Европейския комитет на регионите, близо 40% от българите не могат да си позволят достатъчно топлина в домовете, а близо 50% не могат да си осигурят хлад през лятото. В европейски мащаб, 11% от жителите на Европейския съюз, т.е. около 54 милиона души, се водят енергийно бедни.

За баба Снежана от село Покровник и баба Мария от Русе е трудно през зимата да отопляват целите жилища, в които живеят.

От -1 до +31 градуса през октомври

"Да им е стоплено, но това иска пари, а няма откъде – пенсията е нищожна. Отоплявам само една стая, другите няма защо. Купувам си дърва”, казва Снежана.

"Топло е, защото, помещението, което отоплявам се топли бързо и лесно”, коментира Мария.

По-хубаво от топлината на дървата – нямало. Сгрявали хем стаичката, хем душата. Миналата година баба Мария купиха 4 тона дърва, а тази година - 3 тона. "Скъпо е, но в сравнение с другите видове отопление е най-евтино”, казва Снежана.

По данни на неправителствената организация "ЕнЕфект” близо половината българи трудно отопляват домовете си. "Ние се опитваме да изчислим до каква степен разходите за енергиен комфорт в домовете си са съизмерими с доходите на домакинствата. Близо половината от нашите сънародници не могат да отопляват домовете си до комфортни равнища”, посочва Драгомир Цанев от "ЕнЕфект”.

Месечната целева помощ за отопление за този сезон е 93,18 лева на месец. До края на септември подалите документи за повече топло вкъщи са 258 212, одобрените са 196 980, а тези, на които е отказана помощ са 30 279. Най-много от нуждаещите се са поискали да им се помогне за твърдо гориво, а най-малко - за топлоенергия и природен газ.

 "Не е тайна, че най-големият замърсител през зимния сезон са жилищата, които са обитавани предимно от хора с ниски доходи, които горят дърва и всякакви неща. Това има много сериозен ефект върху чистотата на въздуха и върху здравето на всички нас. Получава се така, че от една страна ние подпомагаме горенето на замърсяващи източници на отопление и на замърсяващи горива, а от друга, подпомагаме с националните политики борбата с мръсния въздух в градовете”, казва още Цанев

Според "ЕнЕфект” най-добрата мярка срещу енергийната бедност е санирането – хем не замърсява въздуха, хем било по-топло вкъщи.

"Ако намалим нуждата от потребление и разходите за отопление ще паднат със сравнима стойност. Емисиите и от парникови газове също ще бъдат намалени значително”, посочи Цанев. 

По данни на регионалното ни министерство санираните многофамилни жилища са 1764 за 1 769 838 510, 41 лв.  Най-много са се възползвали в Бургас, Пловдив и Благоевград, а най- малко - в Монтана, Видин и Разград. По същата програма предстои да бъдат санирани последните 258 блока в страната.