Близък до президента дирижирал Реформаторския блок

Ясна схема на финансови зависимости и задкулисни олигархични планове за управление на страната. Това личи вече съвсем ясно зад привидно добронамереното отношение между Реформаторския блок и президента Росен Плевнелиев. Реформаторите и Плевнелиев си подават топката с взаимни реверанси и намигвания още със сформирането на странното политическо образувание от полуразпаднали сe партии, пише в. "Репортер".

Че Плевнелиев и неговият близък приятел Прокопиев са инфилтрирали свои хора в блока на реформаторите, пролича още с обявяването на имената от т.нар. Граждански съвет на политическата формация. Сред цивилните изкуствоведи се появиха близкият до Прокопиев бивш икономическият министър Трайчо Трайков, ексшефът на "Отворено общество" Стефан Попов, икономистът Георги Ганев и др.

Изнасянето на поредици от шокиращи факти за бизнес практиките на Росен Плевнелиев и обвързаността му с офшорни фирми обаче осветли и финансовата рамка на любовта от пръв поглед между реформатори и президент. 

Едно от добре познатите и продължително натрапчиво втълпявани лица сред политическите кадри на блока е Петър Москов. Зам.-председател на партията Демократи за силна България и минаващ за един от любимците на Иван Костов, Москов обикаля телевизиите и звучно огласява поредните политически прозрения на реформататорите. В медийните си изяви Петър Москов обича да разказва за фамилните срещи и разговорите си с режисьора Теди Москов, който е негов братовчед. Но съвсем небрежно пропуска да отбележи комуникацията с друга фигура в семейството – Христо Москов. Едва ли пропускът е случаен. Защото това е човекът в сянка, който продължава да управлява голяма част от строителните инвестиции на Росен Плевнелиев. Човекът, който управлява и много от инвестициите на Иво Прокопиев в недвижимости. Човекът, който е лицето на поредица спорни инвестиции на двамата, преминали през офшорни зони. 

Така Плевнелиев и братовчедите Москови формират триъгълника, рамката, върху която политико-финансовото задкулисие бродира новите си опити да се домогне до властта.

И ако Петър Москов добре се справя с ролята си да бъде светлата част на схемата, то не по-лош играч на задкулисието е братовчедът Христо. За него едва ли са чували много хора. Христо Ясенов Москов е любимият бизнес партньор на семейство Плевнелиеви и Иво Прокопиев. Името на Москов личи в почти всички фирми на Росен Плевнелиев от предприемаческия му период и в голяма част от компаниите на Прокопиев. Нещо повече, Христо Москов е човекът, който поема контрола и управлението на дружествата, от които Росен Плевнелиев излиза след включването си в политиката. В това, дори и да имаше нещо смущаващо, нямаше да бъде толкова страшно, ако не бяха разкритията за съмнителните схеми на финансиране в компаниите на Плевнелиев, Москов и Прокопиев. 

Христо Москов например е управител на "Аклади иммобилиен”, където си партнира първо с Росен, а после и с Юлиана Плевнелиева. "Аклади” e фирма, замесена като собственик в "Дани консулт” в схема за финансиране чрез регистрирани в Малта офшорки, представлявани от Иво Прокопиев. Чрез тази схема в управляваната от Москов компания Прокопиев налива близо 9 млн. евро с неясен произход. Средствата са използвани за придобиване на имоти по Южното българско Черноморие. Москов и Плевнелиев впрочем са съседи по вилни имоти сред скалите на Черноморец. 

С Юлиана Плевнелиева Москов продължава да върти бизнес и след встъпването на Росен в ролята му на министър. Двамата си партнират като съсобственици в "Си Ю пропърти”. Компанията е създадена през 2006 г.  с цел инвестиции в недвижими имоти. Москов и Плевнелиева държат по 50% до юли 2011 г., когато Юлиана излиза от бизнеса окончателно.

Москов е сред основните движещи лица и в много от компаниите на Иво Прокопиев. Той например е сред управителите на "София Шелтър Пропъртиз”, за която белгийското издание New Europe разкри, че е била собственост на либерийска офшорка по времето, когато е изкупила част от Бизнес парк София от Росен Плевнелиев. Впоследствие "София Шелтър Пропъртиз” минава под контрола на Иво Прокопиев, но Христо Москов запазва мениджърската си позиция и до днес. Той е сред управителите и на "Алфа център” -  дружество, през което минава част от бизнеса със строителство и развитие на офис сгради на Иво Прокопиев. Последен собственик на компанията отново, както в повечето случаи при Прокопиев, Плевнелиев и Москов е офшорно дружество, базирано в Малта.

Името на Москов обаче е забъркано и в далеч по-миризливите сделки на Росен Плевнелиев около продажбата на Бизнес парк София. Той все още е един от управителите на  двете компании "Бизнес парк София” и "Бизнес парк София 2”. И двете в момента са собственост на малтийски офшорни компании – BPS 1 и BPS 2, зад които пък стои регистрирана на Кайманите компания, чиито офис се намира в …кабинета на Иво Прокопиев. Така олигархично-мафиотският кръг се затваря между политика-опозиционер Петър Москов – финансиста-чистач Христо Москов – олигарха-покровител Иво Прокопиев и президента-пионка Росен Плевнелиев. Зад това формирование се крие желанието за предизвикване на предсрочни избори с цел ново президентско правителство и потенциално управление, съставено от коалицията ГЕРБ – Реформаторски блок. 

За това и президент, и реформатори действат в учудващ синхрон по повечето злободневни политически теми, като сменят местата си кой да бъде инициатор и кой да подкрепя идеи. При повторното сезиране на Конституционния съд по казуса с депутатския мандат на Делян Пеевски, например, реформаторите бяха активната страна, а Плевнелиев просто придвижи "сигнала им” към КС. По въпроса за референдума пък ролите се размениха. Плевнелиев беше активният презентатор, а блокът на безпризорните остатъци от десни партии влезе в ролята на глашатай. Цялата тази взаимна дружба минава под одобрителната медийна дистрибуция от страна на Иво Прокопиев и подопечните му издания "Дневник” и "Капитал”.  

В хора на реформаторите привидно всеки си знае мястото и за какво точно е цанен, но това не помага особено на доброто звучене. Бодрите уж звуци съдвават илюзията за градивност. Уви, за по-музикалните е ясно, че тук всеки свири за себе си, завършва в. "Репортер".