Българите започват да вярват повече на военни и ченгета

Българите са започнали да вярват повече на военните и полицаите. Това показват данните на "Галъп интернешънъл", базирани на традиционния ежемесечен "Политически и икономически индекс" – независимото от външно финансиране изследване с десетки индикатори, което тече всеки месец вече четвърт век. Последната вълна на изследване е проведено между 30 ноември и 7 декември 2017 г. Според резултатите обществото у нас е повишило сериозно доверието си към армията и полицията през настоящата година, като на военните обаче се вярва повече.

През 2017 г. в очите на българското общество осезаемо се повиши авторитетът на армията - до нива от 51% доверие. Недоверието слезе на нива до 33%.

По този начин армията затвърждава допълнително по традиция високия си рейтинг като една от най-уважаваните измежду институциите на властта.

Армията е една от малкото институции, при която стойности на доверие и недоверие се движат в годините на сходни нива. А това като цяло е рядкост при институциите в страната, защото обикновено негативните оценки решително преобладават.  

Вероятно този допълнителен моментен ръст в 2017 г. е обществена инерция около встъпването в длъжност на президента Румен Радев – доскорошен генерал от военновъздушните сили. Традиционно високите нива на доверие в армията се дължат най-вече на нейната непартийност.

В годините в началото на века обаче постепенно се налагаше тенденция към спад в авторитета на армията в обществото, за да се стигне до последното десетилетие, когято положителни и отрицателни стойности на практика се уеднаквиха – както се вижда и в глафиката. Една от причините вероятно е свързана с намаляването числеността на армията, респективно на нейната тежест в общественото мнение, както и на редицата трудности, които армията изпитваше в годините. Вероятно влияние оказваха и съюзническите ангажименти, който не предизвикваха ентусиазъм в мненията на мнозина.

Доверието във военния министър Красимир Каракачанов в последните две години премина от обичайните си до този момент нива от около 10, понякога до 15%, за да достигне трайно на равнища от 20 – 25%, които задържа и в хода на 2017 г. Това прави Каракачанов един от сравнително одобряваните участници в политическия процес. Разбира се, вероятно се усеща и влиянието на президентските избори, където Каракачанов имаше силен резултат, а и "бонусът" доверие, който участието във властта понякога дава.

Доверието в полицията затвърди известна положителна инерция през 2017 г. Преди две години то беше на нива около 30%, а сега е 46%. За последните две години недоверието спадна - от стойности, близки под 60%, преди две години, до стойности от 44% - сега. Идните месеци ще покажат дали става дума за трайна тенденция или пък за конюнктурен ефект, който се дължи на усещането за стабилизация на властта.

Последният осезаем пик в доверието към полицията беше по времето на първия мандат на ГЕРБ, когато активността на вътрешния министър Цветан Цветанов се открои. Доверието в полицията тогава достигна кратковременна пикова стойност близка до 50% В края на 2010 г. обаче скандали около Цветанов разсеяха това усещане.

Доверието в полицията като цяло се влияе от подобни политически фактори в много по-голяма степен в сравнение с армията. Така например, периода на главния секретар Бойко Борисов беше един от периодите с най-високи стойности. Скандалът около Румен Петков пък доведе до ръстове на негативните оценки и т.н.

Доверието във вътрешния министър Валентин Радев през тази година се утвърждава до равнища на положителни оценки от над една десета от пълнолетното население. Все още обаче близо 40% не са запознати с личността на Валентин Радев – това е закономерно на този етап.