Българите празнуват Деня на лозаря - Трифон Зарезан

На 14 февруари празнуваме Деня на лозаря, по-известен като Трифон Зарезан. Това традиционен български народен празник в чест на Свети Трифон, чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Рано сутринта на този ден стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се препича на саджак.

В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето, където се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване". След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение.

"Царят" е окичен с венец от лозови пръчки на главата си и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.

Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!". Царят отговаря на благословията с "Амин". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, сяда на дълга трапез, за да посрещне хора от цялото село.

Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора "трифунци", се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият.

Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците. Тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита.

На 14 февруари православната църква чества Успение на Св. Кирил Славянобългарски (Св. Константин - Кирил Философ). Успението се чества и на 11 май.

Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, той е произхождал от знатни родители Лъв и Мария - солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.

Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер.

Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело - да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.

После двамата братя били изпратени от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечелят за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Делото им обаче чувствително засегнало интересите на местното германо-латинско духовенство, което било враждебно настроено и започнало борба против тях.

На двамата братя - славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа. Там ги посрещнал папа Адриан II.

В Рим обаче Константин Философ заболял; бил подстриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 г. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата "Св. Климент Римски".