България става огромен бежански лагер? Парите от ЕС били за мигрантски центрове

До няколко седмици България ще получи първата част от парите за справяне с кризата бежанците - 108 млн. евро, договорени в Братислава, съобщават източници от Европейската комисия, цитирани от агенция Фокус. Средствата няма да минават през Европейския съвет, а ще бъдат отпуснати от графата "спешни" на Европейската комисия. Останалите 52 млн. евро са определени като средносрочни. По предварителна и непотвърдена информация 20% от 108 млн. лв. са за изграждане на убежища.

Това възбуди остри дебати в страната ни - за какво ни дава пари Европа и дали България няма да се превърне в огромин бежански лагер, в който мигрантите пристигат и остават.

Още повече, че все още няма публична информация за какво точно са поискани и за какво ще се използват тези пари.

Никой в страната, дори депутатите в парламента не знаят какво пише в апликационните форми, изпратени в ЕК с искането за тези пари. Уж пазим границите, а десетки милиони ще се дават за бежански центрове - тук има противоречие, коментират народни представители от опозцията. Опасенията са , че България се превръща в територия за приемане на бежанци, където те ще си остават. И затова и евроинституциите, и страните от Вишеградската четворка с такава готовност дават милиони на страната ни.

Показателен в този смисъл е случаят с разширяването на мигрантския лагер в Харманли -  с 400 нови места и десетки постройки за временно настаняване жилища. Обществената поръчка беше обявена веднага след одобряването на помощта от Европа.

Пред журналисти в Брюксел Тове Ернст, говорител на Европейската комисия съобщи, че средствата не могат да бъдат използвани за изграждане на преградното съоръжение по границата, но с тях може да бъде закупена техника.

Евродепутатът от ГЕРБ опита да обори съмненията пред бТВ . Парите ще се харчат за автобуси, термовизионни камери, сензорна система - оградата, рентгенови бусчета и др. съоръжения - това ще около 4/5 от разходите.

По фонд миграция - капацитетът от 7000 души в приемните центрове е запълнен. С 21 млн. евро колко центрове ще бъдат построени? Няма да бъдат строени центрове  - предвижда се разширяване на базата, превръщане от отворен в затворен тип на центровете и създаване на капацитет за  временни центрове при нужда.

Около тези 160 млн. евро, които ЕС отпусна на България като помощ за проблемите с миграцията, има доста неясноти, коментира по бТВ депутатът от БСП и бивш външен министър Кристиян Вигенин.

"Ясно е, че граница няма да се доизгражда, една голяма част от тези пари явно отива за изграждане на нови бежански центрове, в което само по себе си има противоречие, защото от една страна уж много ефективно пазим границата, а се оказва, че във вътрешността на страната хващат много повече отколкото на границата и още повече на изход от България, а колко минават е друг въпрос.

Оказва се, че уж пазим много ефективно границата, дават ни много пари, за да я пазим още по-ефективно, и в същото време очевидно десетки милиони се дават за изграждане на нови бежански центрове. Това вътрешно противоречие ни кара да сме притеснени какво е реалното състояние на границата и дали България няма да се превърне с помощта на ЕС в един огромен бежански център”.

Вигенин допълни, че в петък е отправил парламентарен въпрос към министър Румяна Бъчварова и е питал за какво са тези пари, но получил доста общ отговор – техническа помощ, съдействие за охрана на границата.

"Никъде до този момент ние не знаем какво е разпределението на тези средства, въпреки че те не са просто едни суми, които някой е решил да ни даде, а ние да си ги разпределим както искаме. Попълнени са апликационни форми, в това искане много ясно е записано за какво искаме тези пари”.

Огромната част от парите са за технически средства, обясни депутатът от ГЕРБ Емил Радев:

"Автобуси, 70 високопроходими автомобила за патрул по границата, три станционарни системи за наблюдение, 300 камери за граничните полицаи да ги носят със себе си, сензорна система, която да защитава инженерното съоръжение и да сигнализира, когато има опит за посегателство…4/5 по фонд "Сигурност”.

В момента капацитетът на България от 7000 души в приемните центрове е запълнен напълно. Ние винаги трябва да имаме резерв с оглед на това, което става по границата, допълни Радев.

"Говорим за ремонт на съществуващите центрове, за разширяване на базата, за да можем да настаняваме потенциално, ако има наплив на още хора, за превръщане от отворен в затворен тип на тези центрове и капацитет за създаване при нужда на временни центрове по границата”. Няма риск за България, каза Емил Радев.

Според евродепутата Светослав Малинов пък отпускането на 160-те милиона евро от ЕС за охраната на българските граници е постижение, за което са работили много хора още от 2013-та година, когато само Кипър, Малта и Италия са били посочвани като застрашени от бежанската криз.

"Всички говориха за държавите от първа линия - "фронтови държави". Наричаха ги как ли не и винаги държавите бяха Кипър, Малта, Гърция и Италия. Днес след Гърция и Италия, които безспорно са много по-засегнати от България, третата държава, която се споменава е България. Оттук нататък, във всички документи и декларации, във всички решения свързани с мигрантите и бежанците, България ще присътва. Това е големият успех, трайно влязохме в този дебат. Взехме подобаващото ни се място", коментира Малинов.

От ЕК опровергаха информацията, че парите за кохезионна политика ще бъдат намалени за сметка на мигрантите. Целта на Комисията е повишаване на средствата за бежанците, които трябва да достигнат 15 млрд. евро до 2020 г. , като това е договорено отдавна. Средствата се осигуряват от буфери. От ЕК обясниха, че намаляването на средствата от кохезионните фондове за 2017 г. не е заради мигрантите, а защото в бюджета за тази година са извършени по-малко плащания. От комисията уточниха, че разминаванията между обещаните и реално платените средства са вследствие на неритмичното придвижване на проектите.