Вдигаме сватби все по-рядко и по-късно

Българите все по-рядко се женят. Ако все пак се решат на тази стъпка, то тя се предприема в много по-късна възраст. Паралелно с това съвместното съжителство добива все по-голяма популярност сред хората у нас. В същото време обаче българите отлагат за по-късен етап от живота си и децата. Покрай отлагането на сватбите и отглеждането на деца, от настъпването на 21 век насам средната възраст на майките се е увеличила с близо 4 години. Освен това все по-често се наблюдава тенденцията първото дете на дадена двойна да предхожда сключването на брак между двамата родители. Това са едно от основните изводи от статията на Националния статистически институт "Бракове, бракоразводи и раждания в България в началото на 21 век”, която е част от пилотен проект на Евростат.

В България, както и в редица държави - членки на ЕС, се наблюдава трайна тенденция, при която семейството като юридически съюз губи своето значение. Броят на браковете намалява за сметка на съжителствата без брак. Като резултат от тази тенденция раждането на първо дете често предхожда сключването на брак. Налице е увеличаване на средната възраст при сключване на брак както при мъжете, така и при жените. Значително нараства броят на децата, родени извън брак. Промяна се наблюдава и във възрастовата структура на родилните контингенти. Нараства възрастта, когато майките раждат първото си дете. Това, от своя страна, води до съкращаване на периода, в който е възможно раждането на следващи деца. Най-високите стойности на раждаемост през последните 40 години са били регистрирани през периода 1974 - 1977 г., а най-ниските - през 1997 година. През 2014 г. се наблюдава увеличение от 1.5% в броя на живородените в сравнение с предходната година.

От друга страна, през последните 15 години в България не се наблюдава увеличение на броя на бракоразводите за разлика от редица европейски страни.

По-малко бракове, по-възрастни съпрузи

Броят на сключените бракове в България намалява непрекъснато от 1945 г. насам, като най-значително е намалението след 1990 година. През 1990 г. броят на браковете за първи път спада под 60 хиляди годишно, а коефициентът на брачност - под 7.0‰. През 1991 г. броят на сключените бракове намалява с над 11 хиляди за една година, а коефициентът на брачност - до 5.6‰. След тази година броят на браковете продължава да намалява, макар да се наблюдават известни колебания в отделни години. През 2014 г. в България са сключени 24 596 юридически брака, или с 2 653 повече отколкото през предходната година, а коефициентът на брачност е 3.4‰.

Освен намаляване на броя на сключените бракове в страната се очертава и трайна тенденция на увеличаване на средната възраст при сключване на брак както при мъжете, така и при жените. През 2000 г. средната възраст при сключване на брак за мъжете е била 30.0 години, а през 2014 г. тя достига 32.7 години. При жените тези стойности са съответно 26.4 и 29.4 години. Или хората сега сключват брак 3 години по-късно отколкото преди 14 години.

Увеличение се наблюдава и на средната възраст при сключване на първи брак. През 2000 г. средната възраст, на която мъжете за първи път са сключвали брак, е била 28.1 години, а през 2014 г. тя нараства с 2.5 години и достига 30.6 години. При жените увеличението е дори по-голямо - от 24.7 на 27.5 години, или с 2.8 години.

Съвместните съжителства - предпочитан избор

Доказателство за нарастващата "непривлекателност” на юридическите бракове е и разпределението на населението по юридическо семейно положение. Докато през 2001 г. неженени са били 64.6% от младежите на възраст 20 - 29 години, през 2011 г. техният дял вече е 82.2%. Още по-голямо е нарастването на дела на неженените сред 30 - 39-годишните - от 18.2 на 42.1%, или 2.3 пъти в периода между двете последни преброявания на населението.

Едновременно с това в периода между двете преброявания значително нараства делът на лицата, които живеят съвместно, без сключен брак. През 2001 г. 4.7% от населението на 20 и повече години на България е било във фактическо съжителство, а през 2011 г. този дял вече е 9.4%. Най-голямо увеличение на лицата, живеещи в съжителство без брак, се наблюдава сред 30 - 39-годишните - 13.0%, следвани от лицата на възраст 20 - 29 години - 6.4%.

Бракоразводи

Броят на бракоразводите в България остава сравнително постоянен през годините. В периода 2000 - 2014 г. годишно се разтрогват по около 10 хиляди брака, като най-голям ръст на бракоразводите се наблюдава от 2004 до 2008 г., когато се разтрогват по над 14 хиляди брака годишно, или 1.9‰. Пик при разводите е регистриран през 2007 г. - над 16 хиляди, или 2.1 на 1 000 души от населението.

Броят на разводите през 2014 г. е 10 584 и е с 324 по-малък от този през 2013 година. От всички прекратени бракове 82.0% се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по "взаимно съгласие” (62.6%), следват "несходство в характерите” (27.4%) и "фактическа раздяла” (7.5%). През 2014 г. средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.1 години.

Средната възраст при развод на мъжете и жените също нараства. През 2000 г. средната възраст при развод за мъжете е била 38 години, а за жените - 34.8 години. През 2014 г. тези стойности са съответно 43.6 и 40.1 години.

Все по-малко и по-късно родени деца

От края на 60-те години раждаемостта в България непрекъснато намалява. В следствие от провежданите в началото на 70-те години мерки за стимулиране на раждаемостта в периода 1974 - 1977 г. е регистрирано известно увеличение на броя на ражданията, но ефектът е твърде краткотраен. След тази година започва трайна тенденция на намаление на раждаемостта, като през 1997 г. е регистрирана най-ниската стойност на броя на живородените в цялата демографска история на страната (64 125, или 7.7‰). През 2014 г. броят на живородените в страната деца е 67 585. В сравнение с предходната година той се увеличава с 1 007 деца, или с 1.5%.

Намалението на раждаемостта е следствие от редица фактори, като един от водещите сред тях е намаляването на броя на жените във фертилна възраст и тяхната плодовитост. Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2014 г. е 1.58 млн.., спрямо предходната година той намалява с над 21 хил., а спрямо 2000 г. - с над 416 хил.

Съществено влияние за намалението на раждаемостта оказват и измененията във възрастовата структура на родилните контингенти. Близо 90% от ражданията се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години, които през 2014 г. са 818 хил. и са намалели спрямо 2013 г. с 2.6%, а в сравнение с 2000 г. - с 28.6%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси.

Средната възраст на жените при раждане на дете както и при раждане на първо дете се увеличават за период от 14 години с 3.2 години. През 2000 г. средната възраст при раждане на дете е била 24.9 години, през 2014 г. тя вече достига 28.1 години, а възрастта при раждане на първо дете нараства от 23.5 на 26.7 години.

Един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените, е тоталният коефициент на плодовитост. В периода 2000 - 2014 г. той се запазва на относително постоянно ниво, като най-висока стойност е регистрирана през 2009 г. - 1.6 деца. През 2014 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.5, а през 2000 г. той е бил 1.3 деца.

Раждането на първо дете предхожда сключването на брак

При сравняване на средната възраст на жените при раждане на първо дете и при сключване на първи брак се очертава тенденция раждането на първо дете да предхожда сключването на брак.

Броят и съответно относителният дял на извънбрачните раждания в България нарастват значително през последните 10 - 15 години. През 2000 г. в страната делът на извънбрачните раждания е бил 38.4% от всички живородени, а през 2013 г. достига пик от 59.1%. След 2006 г. делът на тези раждания трайно надвишава дела на брачните. За над 72% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В селата относителният дял на извънбрачните раждания е по-висок, отколкото в градовете.