Възможната съпричастност с бесарабските българи

Инициативен комитет за възраждане на Спасо-Преображенския събор в Болград беше учреден вчера, след като в една от залите на Софийския университет се състоя лектория и дискусия за съдбата на храма – един от символите на българското в Бесарабия.

На лекторията, организирана от дискусионния клуб "280″, беше излъчен и документалният филм на Георгий Палабуюк "Перлата на Бесарабия", който е правен по случай честването на 170-ата годишнина на храма.

Основите на трипрестолна каменна църква на Преображение Господне, Събора на Предтеча Йоан Кръстител и Събора на Архангел Михаил са положени в далечната 1833 година. Храмът е бил изграден с волни пожертвувания на българите, избягали от турското робство и намерили втора родина в Бесарабия. Всички те са дарили средства и труд, за да построят този храм в знак на благодарност към руския император, издал през 1819 година грамота, с която им предоставя права и привилегии за българите, равни на останалите колонисти.

От тогава до 26 януари тази година храмът продължава да е огнище на българщината в Бесарабия. До 26 януари, тъй като тогава пожар унищожава купола му.

Вече е започнало изграждането на временен купол-щит, който да предпази вътрешността на храма от атмосферните условия. Тепърва предстои да се прави експертиза на щетите, да се изгражда отново купол и да се реставрира. Затова и на този етап няма яснота точно какви средства ще са нужни за целия ремонт.

В Украйна и то не само сред бесарабските българи по различни линии вече се събират средства за възстановяване на храма.

Това е една от многото инициативи, насочени за популяризиране тук на историята и съдбата на българската светиня, каза Райна Манджукова, член на инициативния комитет. Тя поясни, че основната цел на инициативата е да популяризира Спасо-Преображенския събор в Украйна, както и да предизвика реакция и активност от страна на гражданското общество тук в България. "Ние искаме да се знае тук какво се случва с храма в Украйна и българското гражданство да покаже съпричастност с бесарабските българи", каза Манджукова и допълни: "Целта ни дори не е да събираме средства и не сме и търсили институции. Ако всеки един от нас възприеме това като своя собствена трагедия, ако успеем да направим това, значи сме постигнали много."

Първоначално идеята за популяризация на Спасо-Преображенския събор в България отново тръгва от социалните мрежи, като вчерашното събиране и първото, в което различни хора се виждат очи в очи. И най-радостното е, по думите на Манджукова, че инициативата тръгва от младите хора в България – от Студентските съвети и от клуб "280".

Освен вчерашната лектория само този месец са предвидени още три подобни събития – в Университета по строителство, архитектура и геодезия на 21 март, в Националната спортна академия на 22 март и на 28 март в Нов български университет.

За трагичната съдба на храма ще бъде разказано и във Великотърновския университет, като вече се е състояла среща с учители от региона, изразили желание да посветят открити уроци по темата.

Най-голямо задоволство Райна Манджукова изказа от факта, че лекцията и дискусията всъщност са се превърнали в работна среща, на която са предложени изключително атрактивни и едновременно с това практични идеи. Например, изображения на храма да бъдат продавани като сувенири и да се разпространяват в търговската мрежа в близост до църквите в цялата страна. 

Освен това започва организация и на благотворителни изложби и концерти.
За първия от тях има вече назначена и дата – 20 април, в Пловдив, с участници хор "Детска китка", Хоровете на пловдивските момчета и мъжкия хор "Стефка Благоева", Руслан Мъйнов и други.