ГЕРБ се разграничи от правосъдния министър, внесе свои поправки в Закона за съдебната власт

Задълбочава се разнобоят между партията мандатоносител и правосъдния министър, който е от квотата на коалиционния партньор Реформаторския блок. ГЕРБ изненадващо депозира днес в Народното събрание собствен проект на изменение на Закона за съдебната власт. Вносители са 16 народни представители от партията на Борисов, сред които са председателя на парламентарната група Цветан Цветанов, председателят на правната комисия Данаил Кирилов и неговата заместничка Десислава Атанасова. Проектът заедно с мотивите са публикувани на сайта на парламента. 

Този ход е изненадващ, защото е публично известен фектът, че по таков проект от доста време работи специална работна група към Министерството на правосъдието. Очакваше се Христо Иванов да представи предложението за поправки в ЗСВ след Великден. В същото време от парламентарната група на ГЕРБ не са обявявали намерения да предлагат собствени промени в закона.

През ноември 2014 г. правосъдният министър Христо Иванов мотивира участието си във втория кабинет Борисов с провеждането на съдебна реформа по модел, който към днешна дата изглежда отхвърлен дори от мандатоносителя.

По-рано днес главният прокурор Сотир Цацаров съобщи, че представителите на държавното обвинение в работната група, подготвяща промените в ЗСВ, са взели решения да не участват повече в заседанията, инициирани от министерството на правосъдието.

Изненадващият ход на депутатите от ГЕРБ идва и след като Христо Иванов публично обяви, че не одобрява извънредни промени в ГПК и НПК, позволяващи на прокуратурата да атакува търговски сделки.  Идеята беше подкрепена от премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов, но имаше остра реакция от страна на правосъдния министър Христо Иванов..

Като основна задача в мотивите е посочена оптимизирането на управлението на съдебната системаа. Законопроектът на ГЕРБ не предвижда да се прекрати предсрочно мандатът на настоящия Висш съдебен съвет, което споделяха като намерение от екипа на правосъдния министър.

Предлага се разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорско-следователска. Органите на съдебната власт изпълняват различни процесуални функции, имат различна организационна структура и по различен начин трябва да се гарантира тяхната независимост. С тази цел се предвижда функционално разделяне на Висшия съдебен съвет на колегия на съдиите и колегия на прокурорите и следователите, е посочено в мотивите към проекта.

Предвижда се в колегиите да има равнопоставеност между броя на магистратите и броя на излъчените от Народното събрание членове на ВСС. "Предлага се колегиите да не са с равна численост, за да се гарантира конституционно установеният пълен паритет па професионалната и на парламентарната квота в рамките на съответната колегия. Изискваният от Конституцията паритет е запазен и между членовете на Висшия съдебен съвет, избрани от органите на съдебната власт, и членовете, избрани от Народното събрание. Тримата членове по право на Висшия съдебен съвет не участват в работата на съответните колегии, а само в работата на пълния пленарен състав на Висшия съдебен съвет. По този начин едновременно се търсят гаранции за независимост на отделните колегии при упражняването на самостоятелните им правомощия, и се държи сметка за обстоятелството, че членовете на съвета по право изпълняват друга основна функция", се обяснява в мотивите.

Някои от предложенията са в противоречие с отдавна изложената от правосъдния министър Христо Иванов визия за реформа на съдебната система. ВСС да остане постоянно действащ орган, предлагат вносителите. Законопроектът, подготвян от министерството на правосъдието, в сътрудничество на Съюза на съдиите в България, предвижда съдийската колегия да е непостоянно действаща, а прокурорско-следователската - постоянно действаща, са научили от БГНЕС.

До този момент няма официална позиция на министъра на правосъдието. Подобно действие обаче от страна на депутати от мандатоносителя може да се тълкува и като сваляне на политическото доверие от ресорния министър.

Съпредседателят на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев обаче заяви пред Дарик, че не вижда проблем в това, че ГЕРБ внасят собствен законопроект за съдебната власт.

По думите наРадан Кънев правосъдният министър не е бламиран по никакъв начин. "Това е последното, което би ми дошло на ум", заяви той.

Лидерът на ДСБ е знаел, че групата на ГЕРБ, водена от Цветан Цветанов, ще пишат собствен законопроект. "Това, което виждам, е, че се оформя едно много широко съгласие около идеите на правосъдния министър и идеите, залегнали в стратегията. Знаете, че когато се приемаше стратегията за правосъдна реформа, въпросът за разделяне на ВСС стана дискусионен. Така беше формулирано и решението на Народното събрание. В момента тази твърда форма на стратегията има вече ясната подкрепа на ГЕРБ, че е законодателна инициатива, подкрепата на Реформаторския блок не подлежи на никакво съмнение и участваме активно в работните групи към Министерство на правосъдието. Видяхме една кръгла маса, организирана от АБВ, която също даде много ясна подкрепа на стратегията, както и достатъчно гласове от страна на БСП", обясни Кънев.

"Без да сме работели върху конкретни текстове, знаех, че депутатите на ГЕРБ работят, както и ние работим върху някакви вече малко по-твърди и радикални възгледи, които обаче са извън правителствената платформа, така че те са предмет на отделен разговор", допълни лидерът на ДСБ.

На въпроса подобни законопроекти на парче дали няма да размият дебата за реформата в съдебната система, Кънев заяви, че според него в момента ще има лека политическа надпревара кой по-бързо да внесе своя законопроект."Това също е естествено, това е част от демокрацията и не бих го нарекъл проблем. Напротив", допълни Радан Кънев.