Дали има забавление след пенсионното увеличение

У нас гледаме на пенсионирането като на каторга. В нормалните държави възрастните хора, възприемат този етап от живота си като време за почивка и забавления. Много от тях си разчитат само на пенсията, за да обикалят света и да се радват на живота. Ако го кажете, това на родния пенсионер, със сигурност няма да ви повярва. 

В началото на тази седмица увеличението на плащанията за възрастни стана факт. Както винаги, то не е особено, да не кажем никак внушително. Със сигурност никоя забава не може да бъде поета финансово от скока на пенсиите с под 10 на сто.

От началото на седмицата се питаме колко ли време ще отнеме на българските възрастни да изхарчат заветните "стотинки”.

Към края на седмицата решихме, че може би "пенсионерският разгул” е приключил. Въпреки краткия срок, който им дадохме, се оказва, че дори сме закъснели и парите от увеличението са изчезнали като с магическа пръчка. Естествено, те не са стимулирали родната индустрия, посветена на удоволствията, и са отишли за твърде прозаични неща, като храна и лекарства.

Поразходихме се по столичните улици с очакване да видим препили и преяли възрастни хора. За съжаление, намерихме само такива, които ползват на "аванта” слънцето след изпълнената с пестене на ток и парно зима.

Първите двама възрастни, които срещнахме, бяха с китара и акордеон в ръце. Не си мислете, че бяха тръгнали да задяват възрастни дами на някоя вечерника. Благодарение на размера на пенсията си те са излезли да спечелят някой друг лева, като забавляват минувачите с мелодиите си.

"Това увеличение е пълна подигравка с нас”, ядосва се единият от тях. "Бизнес” партньорът му се чувства още по-излъган. Според него дори не са му дали предварително обявеното покачване, а леко са го орязали. Той не вярва, че допълнителните пари са предизборен ход. Според него, ако искат да спечелят пенсионерската любов, политиците е трябвало да "пуснат” доста повече пари.

Някой от възрастните пък са и доволни на малкото. Пред Народния театър "Иван Вазов" в София попадаме на Здравко. Той е работещ пенсионер, като признава, че не си стои вкъщи, защото е здрав и е горд, че се труди. Той е приключил активните си години в леярна след 30 години работа, но и сега продължава да изкарва пари на същото място, въпреки че заради тежката работа е останал само с 3 зъба.

"Нито е много, нито е малко”, казва той. "Онзи ден жена ми каза: Здравко, това увеличение нищо не е - 20 лева и 50 стотинки. За мен не е нищо, но пък си казвам - пак е добре дошло. След като изчислих, 12 месеца по 20 лева са си 240 лева. Колеги по-малко вземат, но това е – държавата, толкова дала – на толкова съм доволен. Жената ми дава кураж”, разказва той.

Въпреки че не е недоволен, си дава сметка, че ако разчита само на пенсията си, парите ще му стигат "да свързва единия край само за храна”. "За чорапи и обувки няма да има”, признава си той.

"Най-важното е, че имаме по 30-35 години трудов стаж и сега получаваме по 145 лева пенсия. Мъжът ми също толкова взема. Със 145 лева кой живее – тия политици ли”, пита възмутено възрастна жена, която все още се ядосва на получените пари, въпреки че размерът на увеличението беше оповестен доста отдавна.

"Добре, че беше Бойко малко да оправи нещата. Не с увеличението на пенсиите, щото то не може всичко – БСП окрадоха всичко, какво да направи Бойко. Той направи магистрали, откъде да ги вземе парите човека. Дадоха го увеличението, щото вече нямаше как – хората започнаха да се самозапалват” , обяснява тя.

На въпроса, на който никой от нас не може да си отговор – как оцеляват пенсионерите, особено ако няма близки да им помагат, тя отговаря така: "Ами, ако имат близки, те и близките вече нямат как да им помогнат”.

"Никак не могат да оцелеят, те за това сега се подиграват, че като дали 20 лева увеличение – пенсионерите отишли да си купят краставичка – една, доматче  - едно. На тях им се яде. Те са живели преди добре, работили са, а сега им се подиграват Станишев и Костов”, разказва жената за пенсионерските несгоди.

Според нея, за да оцелеят, им трябва пенсия поне 300 лева, за да "си купят едно сухо коматче, една филия хляб да изядат”.

"Като отидох да платя парното, и ми казаха, че дължа 150 лева. Аз трябва да взема пет лева назаем, за да го платя. А какво ще ям през това време – не ги интересува. Техните майки и бащи - те са добре”, добавя тя. "Едва преживяваме – разболях се, затова сега излязох малко на въздух, да се разтуша, защото мъката ми е голяма”, казва приятелката й.

"Пенсията ми е 220 лева - 220 лева плащам парно, за храна и лекарствата не остават. Хората не искат да живеят и правилно не - за какво да живеят”, заявява пенсионерката. Жената признава, че не си взема редовно медикаментите, за да може да си позволи да яде. Тя  и се страхува, че ако пие хапчета на гладен стомах, може и да се отрови.