Двама от всеки трима младежи смята да напусне родния си град

Липсата на работа и добри доходи мотивират завършващите средно образование младежи да сменят мястото си на живеене. Това стана ясно за пореден път от проучване на Икономическия и социален съвет (ИСС).

Проучването е фокусирано върху миграционни нагласи на випуск 2015 год. сред 2130 ученици, а данните от него са стряскащи, макар и не неочаквани.

По време на изследването ИСС са разделили населените места в три категории: населени места над 300 000 жители, областни градове и останалите по-малки градове и села. Целта на проучването е да се разкрие картината за миграционните нагласи на младежите и да се потърсят специфики и разлики в причините и основанията за техните намерения.

Важно е да уточним, че миграционните нагласи в нашето изследване, трябва да се разбират като вътрешна миграция – изселване от селото към градовете и миграция извън рамките на нашата страна, заяви проф. д-р Лалко Дулевски – председател на  Икономическият и социален съвет (ИСС).

Според данните около 2/3 от учениците, които са завършили средното си образование през 2015 са с нагласа да напуснат мястото, където живеят.

"Децата просто формират нагласа, те все още не са решили дали да го направят и къде да отидат", отбелязва Дулевски.

Вътрешна миграция и негативното влияние, което оказва в по-малките населени места

Вътрешната миграция, според проучваната група младежи, се насочва от малките населена места към по-големите и представлява сериозна заплаха особено за най-малките селища, определена част, от които е възможно да бъдат обезлюдени.

Като обобщение можем да кажем, че за учениците от по-малките населени места по-предпочитано място е по-голямото населено място и най-вече София, докато съучениците им от големите градове се насочват към чужбина.

"Това не са емигранти, защото те искат да заминат да се обучават, но има фактори, които биха могли да ги направят такива", смята председателят на ИСС.

"Рисков фактор е, че 70% от учениците с нагласа да заминат в чужбина заявяват, че имат близки и роднини там, при които могат да отидат. Това значи, че досегашната емиграция създава предпоставки за нова вълна от такава", допълва Дулевски.

Данните от изследването сочат, че колкото по-малко е населеното място, толкова по-висок процент от анкетираните казват, че имат близки в чужбина, а това е още едно доказателство за колко са уязвими малките населени места.

Причините, които карат младежите да променят местоживеенето си

Разбира се очакването за по-висок стандарт на живот е основната причина за миграционните нагласи на ученици.

"Преди да кажем причините, има още числа, които е важно да се кажат.

По обективни данни на НСИ през последните 7 години ежегодно от България трайно емигрират между 50 и 70 хил. българи. Между тях не са само млади хора, но един среден областен град изчезват на година, а това е много.

Не е тайна, че хората, които искат да емигрират в чужбина са мотивирани от по-високият доход и стандарт на живот, които биха могли да имат там. 2/3 от тях казват, че добре платена работа би ги задържала в България. Казано накратко: "Няма хора, защото няма пари".

Високообразованите млади хора, т.е отличниците са готови да напуснат страната ни до 2-3 години. 1/5 от тях – отиват да учат, но после малка част ще се върнат, заради по-малките възможности тук", заяви Пламен Димитров - президент на КНСБ.

Той изтъкна 3 основни причини, които не могат да бъдат разграничени една от друга

Намирането на работа

Това е основен проблем, независимо от големите на населеното място, успеха на ученика или образованието на неговите родители. Факт е обаче, че учениците са с по-висок успех по-често подчертават, че липсва "добра подходяща работа".

Ниските доходи

Друг основен проблем,с който се сблъскван младите хора в населеното място, в което живеят у нас. Всеки втори, завършващ средно образование през 2015 год. ученик, определя ниските доходи като един от най-сериозните проблеми на населеното място, в което живее.

Недоброто образовани

Също проблем, който не бива да подценява. Всеки четвърти, завършващ ученик, определя невъзможността за получаване на добро образование като проблем, който е дори по-сериозен от този на лошите пътища и транспорт, здравеопазването, културата или корупцията на населеното място, в което живее.

Превенция срещу миграцията на младите

"Знаете ли, че до преди няколко години, по официални данни, родените български деца извън пределите на страната са около 200 000 хил., ясно е, че те няма да живеят тук. Т.е ние изнасяме демографски капитал, които вероятно сега е по-висок.

Дори и българите да започнат да раждат повече, ефектът от това ще се усети след 25 години, а истинското решение са миграционните потоци.

През последните години има много регионални форума, където заедно с кметове, областни управители, представители на министерства и представители на оперативни програми се водят дебати и се съобщава колко средства ще влязат в дадената община, каква инфраструктура ще се направи и какви бизнеси могат да се развиват.

Да, има средства и се усвоят, но в един момент може да няма защо да се усвояват. Аз смятам, че на тези срещи трябва да има млади хора, децата трябва да са там. На тях трябва да им се обяснява какви пари ще влязат в общината, как те могат да се възползват от тях и какъв бизнес трябва да развиват.

Дори 10 деца само да се заинтересуват, този модел ще започне да се разпространява сред тях и отношението към местния бизнес ще е друг", заяви проф. д-р Лалко Дулевски.

Предложения за справяне с миграцията даде и Пламен Димитров

За да се променят миграционните нагласи трябва единна визия и обща координация. Скоро с работодателите ще предложим идеи какво да се промени в индустрията и различните сектори, за да подобрим управленската програма.

Преди само седмица беше приета национална стратегия за борба с демографската криза. Не е обсъждане широко, което не е правилно. Не са необходими стратегии след стратегии, а да заложим единна такава.

Реформите, които се започват, трябва да бъдат доведени докрай. Така ще се подобри качеството на средното образования, а за реформи трябва да се помисли и във висшето.

Много е важен е начинът, по който ни плащат. Плащането трябва да започне да се случва "на светло", защото това носи след себе си права и всички други привилегии, които вижда младият човек и в Германия, например. Икономиката трябва да излезе на светло.

И много важно е да спрем да се хвалим, че България привлича инвеститори с ниската цена на труда и качествената работна ръка. Надявам се да слушаме повече за инвестиции във високи технологии или инвестиции, които дават добра добавена стойност и плащат добри заплати, заяви президентът на КНСБ.

Професор Дулевски за пореден път заяви, че българинът не е емигрант по душа. Това доказват и данните на изследването ИСС. 97 от 100 завършващи средно образование биха желали да живеят в България, но заради изложените по-горе проблеми, част от тях са принудени да напускат пределите на нашата страна.