Преди 132 години, на 5 юли 1879 г., българският цар Александър Батенберг, който е коронясан само 9 дни по-рано, издава Указ №1, разпореждащ създаването на Министерство на вътрешните дела (работи) като част от първото българско правителство.
Каква важност се придава на учредяването на тази институция показва решението на владетеля да повери МВР в ръцете на Тодор Бурмов, който е назначен за министър-председател.
По онова време сферите на дейност на Министерството на вътрешните работи (МВР) са много повече от сегашните: то обхваща вътрешните дела и администрацията, народното здраве и ветеринарната дейност, управлението на пощите и телеграфите. Това се наложило заради необходимостта да се организират всички жизненоважни механизми на младата държава, но скоро непривичните за едно министерство на вътрешните работи области започнали да се обособяват в самостоятелни служби и постепенно отпаднали от МВР.
Това се случило с управлението на пощите, прехвърлени в собствено министерство през 1882 г., обществените дела пък били отделени през 1885 г., а ветеринарните институции - през 1893 г.
Тъй като МВР по разбираеми причини е сред най-важните за утвърждаването и устойчивостта на всяка нова власт, през 132-годишната му история в него са направени стотици промени, някои от които по-драстични, други - с козметичен характер. Най-кардинални са реформите след утвърждаването на комунистическия режим през 1944 г. и тези след премахването му след 1989 г.