Експедитивна помощ за изоставените малчугани искат приемни родители

След като преди десетина дни Мария Благоева, член на Управителния съвет на Националната асоциация за приемна грижа, се обърна с лично писмо до премиера Бойко Борисов, в което настоява за по-сериозна работа с децата в риск и приемните семейства, от асоциацията излязоха в подкрепа на нейната позиция.

В писмото си Мария Благоева казва, че е налице тих бойкот на приемната грижа. 

"Ако поискате справка за броя на утвърдените приемни родители, при които все още не са настанени деца, ще установите, че цифрата надхвърля 600. Много от тях са обезсърчени от напразно чакане и са на път да се откажат", посочва Благоева. Според нея в много от регионите е факт, че приемната грижа се бойкотира.

"Една от причините със сигурност е, че качественият приемен родител, след като вземе детето, вижда неговите проблеми и започва да изисква от отделите за закрила социалните служби да проявят адекватна персонална грижа, което създава съответен проблем. Иначе казано, няма приемен родител - няма проблем. С течение на времето качествените приемни родители биват подменяни с таква, които са на принципа "плащат ми само за това, детето да е нахранено и облечено, останалото не е моя работа" , пише още Благоева и завършва писмото си до премиера:

"Ние, приемните родители, сме принудени да се борим със социалните работници, които трябва да ни помагат. Ние сме принудени да се борим за децата, на които баща сте Вие. Когато социалните работници ни унижават, когато се заяждат с нас, тогава сме неудобни. Когато обаче дойде време да ни оценяват – ние сме онези, които трябва да се грижат за тези деца и да им се посвещаваме."

В подкрепа на тази позиция от Асоциацията по приемна грижа са изискали информация от Агенцията за социално подпомагане за броя на утвърдените приемни семейства и за настанените деца.

Според данни на АСП от официалната страница на агенцията, утвърдените приемни семейства в България са 1425, в които са настанени 1144 деца.

В становището на АСП се казва, че броят на утвърдените приемни семейства, в които не са настанени деца към края на 2012 г., е около 300. Посочва се още, че "това е двойно по-малко от споменатите в писмото 600 - бройка, която е основа и на напълно неприемливата теза за "тих бойкот" на структурите на АСП спрямо приемната грижа."

Във връзка с това, Националната асоциация за приемна грижа прави уточнение, че броят на приемните родители, при които няма деца, посочен от АСП, не е коректен, тъй като има приемни семейства, в които има две, три или четири настанени деца.

Не е редно да се спекулира с общественото мнение с тази игра на цифри, посочват още от Асоциацията.

Освен това е важно да се отбележи още, че дори 300 да са "празните" приемни семейства, е недопустимо при наличие на деца в беда, както и на изоставени малчугани, да има празни домове на одобрени родители.

"Публикуваме настоящото уточнение само с цел да има коректност и с ясното убеждение, че децата и техните съдби не са цифри, за които да спорим", посочват още от Асоциацията.

От Национална мрежа за децата (НМД) подкрепиха също усилията на приемните родители да поставят на общественото внимание проблемите с приемната грижа в България.

На фона на декларираната политика на деинституционализация от НМД считат, че трябва спешно да се разработят стандарти за социална работа с деца и натовареност на социалните работници, както е да се повиши капацитетът на отделите за закрила на детето.

"На практика случаите, по които работи един социален работник, продължават да надвишават добрите европейски практики – между 20 и 35... На един социален работник в България се падат по около нови 85 сигнала годишно, които се допълват към отворените случаи от предходни години", посочват от НМД.

Според официални данни към януари 2013 година един социален работник е работил средно годишно по 284,13 случая за 2010 и 2011 година.

От Национална мрежа за децата призовават и за по-тясно сътрудничество на местните власти с неправителствения сектор и за прилагане на финансов механизъм за делегиране на социалните дейности на доставчици на социални услуги.

Въпросът за капацитета и стандартите за работа на социалните работници беше поставен и от омбудсмана Константин Пенчев в края на ноември месец миналата година с писмо до Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето.