Ето как вече ще се финансират религиозните общности и институции

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за вероизповеданията, внесени от ПГ на ГЕРБ, БСП и ДПС.

"За" гласуваха 136 народни представители, а двама се въздържаха.

Промените въвеждат забрана религиозните общности и институции да получават финансиране от чужди държави и лица. Промените предвиждат контрол от страна на държавата върху финансирането Предлага се нов модел на финансиране на вероизповеданията. Държавната субсидия да предоставя на тези от тях, към които принадлежи не по-малко от 1% от населението на страната на база на резултатите от самоопределението от последното преброяване. Държавната субсидия да се изразходва за покриване на разходите за възнаграждения на персонал (свещенослужители и служители на религиозните институции), както и за осъществяването на други дейности, описани в закона – образователни, социални, строеж и поддръжка на молитвени домове и др. Предлага се размерът на субсидията да се определя по модела на финансиране на политическите партии, като максималния размер на субсидията е 15 млн. лв. на вероизповедание, а заплатата на един свещенослужител се приравнява на заплатата на един учител.

Вероизповеданията, които отговарят на този критерий, според последното преброяване от 2012 г., са източноправославното и мюсюлманското вероизповедание. Останалите вероизповедания ще продължават да получават субсидия по досегашния ред.

Очаква се между двете четения на законопроекта да се прецизират въпросите, свързани с националната сигурност, финансирането от чужбина, със свещенослужителите на вероизповеданията, които са чужди граждани, с даренията, с духовните училища, с функционирането и финансирането на диоцезите на Българската православна църква в чужбина. Ще бъде създадена работна група с участието на всички заинтересовани страни и комисии за прецизиране на текстовете.