За разлика от ВСС, българите искат ЕК да наблюдава съдебната система

72% от българите смятат, че Механизмът за сътрудничество и проверка на Европейската комисия върху съдебната система, борбата с корупцията и с организираната престъпност трябва да продължи да действа. Това показва тематично проучване на Евробарометър по поръчка на Европейската комисия.

Според него 72% от хората у нас смятат, че ЕС трябва да продължи с наблюдението, "докато България постигне стандарт, близък до този на другите държави членки".

12% от участниците в допитването са на мнение, че Механизмът трябва постепенно да отпадне в следващите няколко години, 8% искат незабавното му спиране, а други 8% нямат мнение.

Почти всички българи обаче посочват като сериозни проблеми пред страната корупцията (97%), организираната престъпност (96%) и недостатъците в съдебната система (94%), предаде Пресслужбата на Европейската комисия.

Като цяло българите смятат, че Механизмът за сътрудничество и проверка оказва положително влияние върху съдебната система (според 57%), борбата с организираната престъпност (53%) и с корупцията (50%).

Според 28% от българите положението с организираната престъпност се е подобрило откакто България е член на ЕС. Според 25% функционирането на съдебната система се е подобрило от 2007 г. насам. 17% вярват, че за същия период корупцията е намаляла. 72% от българите искат Еврокомисията да продължи да прави годишни доклади за състоянието на правосъдието в България.

Допитването в Румъния пък е показало, че 93% считат корупцията за сериозен проблем, а 90% се тревожат от недостатъците в съдебната система. Румънците са все по-оптимистично настроени в последните години – ако през 2012 г. 20% са намирали подобрение в съдебната система, сега 43% виждат напредък. Преди пет години 12% са виждали успехи в борбата с корупцията, а сега процентът е 29.

69% смятат, че докладите трябва да продължат да излизат, докато Румъния достигне нивото на другите европейски държави, а 16% искат прекратяване на механизма в идните години.

Резултатите от проучването бяха пуликувани часове преди огласяване на новите мониторингови доклади на ЕК за България. В този за нашата страна, макар да се отчита известен напредък на съдебната реформа, по повечето показатели, особено за борбата с корупцията и организираната престъпност, констатациите са критични.

Комисията дава да се разбере, че няма никакъв шанс 10-годишният мониторинг върху страната да отпадне, а за да стане евентуално това от догодина, което е малко вероятно, България трябва да изпълни 17 важни препоръки. Критичните констатации са и в трите области на наблюдение – съдебна система, борба с корупцията и борба с организираната престъпност. В доклада се набляга особено на липсата на независими членове на ВСС и висши магистрати.

Най-яростният противник на мониторинговия механизъм у нас е Висшият съдебен съвет (ВСС), който междувпрочем отнася и основната част от критиките и препоръките в последния доклад на ЕК. Част от висшите магистрати в Съвета около главния прокурор Сотир Цацаров дори внесоха искане мониторингът за страната на ЕК да отпадне с аргумента, че от него нямало никаква полза. Съвпадение или не, обаче основните критики в доклада и препоръки са насочени именно към членовете на ВСС и висшите магистрати по отношение на начина им на избиране и тяхната независимост.

В същото време докладът за Румъния на ЕК е много по-положителен, отчита се голям напредък в борбата с корупцията. Комисията дава няколко последни препоръки и отбелязва, че ще има още един доклад в края на годината, след което механизмът за наблюдение може да отпадне.