Иди си, зимо, пролетта дойде...

На 18 януари се почита Св. Атанасий - Атанасовден (от гр. атанатос - безсмъртен). На този ден Св. Атанас сваля кожуха си, мята се на своя бял кон, облечен в бяла копринена риза и се провиква от Балкана: "Иди си, зимо, пролетта дойде”.

В България Атанасовден се почита от ковачи, железари, ножари и налбанти. Съществува и поверие, че на този ден се е родила чумата. Затова и досега я прогонват с прясно омесен хляб и черна кокошка.

В народната традиция Атанасовден се нарича "Среди зима”, тъй като поверието гласи, че след празника зимата си отива. В народната обредна практика Атанас е приеман повече като господар на снега и леда. Той е победител на зимните студове, които му се паднали при подялбата на света между шестимата братя юнаци.

Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Антон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава Св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце.

Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. Оттогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.

Друго народно предание свидетелства за това, че Св. Антон и Св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания. Често светците се наричат "бащи" на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник. През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Още в ранно утро те месят тесто и раздават "чумни светци". Питите се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчват" децата от шарка.

Св. Атанасий Велики е един от гръцките бащи на църквата, който в началото е бил секретар на епископ Александър, а след това самият той е станал александрийски епископ. Св. Атанасий е роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството.

Той е единственият епископ, който отрича арианството, което по онова време е било подкрепяно от Римската империя. Св. Атанасий категорично отказва да приеме съществуването на арианството наред с православния клон на християнството и отказва да приеме арианите в своята обител.

Тогава Св. Атанасий е осъден по обвинение в съучастие в убийството на мелетианския епископ Арсений и е изпратен на изгнание в Триер, откъдето е пуснат две години по-късно и се завръща в Александрия. Три години след това Св. Атанасий отново е изгонен от Александрия, но пет години по-късно триумфално се завръща и проповядва християнското учение.

През 356 година е осъден на смърт, но бяга от Александрия в горен Египет, където се укрива пет години. След смъртта на император Констанций на трона се качва император Юлиян, който обявява, че има свобода на вероизповеданието. Св. Атанасий веднага се завръща в Александрия.

През 365 година обаче, след смъртта на Юлиян, на власт идва император Валент. Той издава заповед за изгнанието на епископите, които са били изгонени от император Констанций. Св. Атанасий бяга от Александрия, но четири месеца по-късно се завръща, защото заповедта е отменена. До края на живота си свети Атанасий е епископ в Александрия.

Днес трябва да почерпят Атанас, Атанаско, Таско, Наско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Живко, Траян, Траяна, Татиана, Трайка.