Изследване: Само 12% от българите безусловно искат COIVD-ваксина

След година на пандемия, подобна на която не се помни, като че ли вече се вижда светлина в края на тунела. Очертава се и равносметка. Но трудностите, неразбирането и съпротивата при спазване на мерките за ограничаване на заразата показаха, че дори развръзката може да крие изненади.

Желаещите и нежелаещите да се ваксинират засега са приблизително равни групи в обществото. 39% от пълнолетното население засега имат готовност да се ваксинират срещу Ковид-19. Към тях можем да добавим и 5%, които ще решат според фирмата, на която е ваксината. А 52% са настроени да откажат ваксинация или са склонни да изчакват.

Това показват данни от национално представително проучване на "АФИС", осъществено в периода 12-17 февруари 2021 г. Интервюирани пряко в домовете им са 1000 пълнолетни български граждани. Проучването е извършено със собствени средства на агенцията.

От гледна точка на организацията на процеса е съществено да се отбележи, че в масовия случай това не са твърди намерения, а конкретни комбинации от мотиви, включващи желание за допълнителна информация, индивидуални причини да се бърза или обратно – да се отлага, както и недостиг на информация или неправилна такава. Реалното намерение на над 70% от населението може много бързо да смени посока в зависимост от указанията и действията на здравната система. Само 12% не смятат, че тази защита не им е нужна, защото въпросната болест не ги застрашава тях лично. А на обратния полюс се намират други 12%, които желаят да се ваксинират без условия и уговорки.

Извън тези с фиксирано мнение, значителна част биха се ваксинирали, за да започнат работа и/или заради пътуване (16%). Да си спомним, че навлизаме в сезона на трудовата миграция в западна посока. За други 12% условието е ваксинацията наистина да е напълно безплатна.

Най-честата причина за нежелание не е изграденото "антиваксърско" убеждение, а чисто практична предпазливост. 32% посочват, че изчакват, за да видят страничните ефекти от приложението на ваксините върху други хора. Взаимното подражание в недоверието може да премине във верижна реакция сред маса от 2.2 милиона души, която ще постави на изпитание пунктовете за ваксинация и постъпленията на бройки дози от чужбина.

Пример за сложна мотивация са и 8-те процента, които не желаят да се предпазят, защото смятат, че вече са преболедували Ковид-19. Въпросът е – откъде знаят това? Пита се, защото 8% от пълнолетните се равнява на 442 хиляди души, а официално регистрираните със зараза за целия период от началото на извънредното положение са близо наполовина по-малко – 230 хиляди. Здравият разум подсказва, че мнозина са боледували със сходни симптоми, но без да се проверят специално за Ковид-19.

Причините в повечето случаи би трябвало да са в цените на тестовете и финансовата невъзможност на индивида да престане да ходи на работа. Тъкмо тези мотиви целеше да отстрани държавата с програмите за компенсиране на бизнеса, помощи за безработни, тестове по Здравна каса, но неуместната финансова строгост вдигна "вълни" и "бумове" на заболеваемост, които излязоха далеч по-скъпи от спестеното.

До загуба на търпение може да доведе "трайността на временното положение". Ако в началото на извънредния период близо две трети от хората очакваха той да продължи само до няколко месеца, година по-късно този хоризонт е изместен далеч напред. На приключване на кризата до няколко месеца вече се надяват едва 22%. Почти половината хора очакват животът в страната да се върне към нормалното чак някъде през следващата 2022 година.

По-конкретен фактор са пораженията върху портфейла на домакинствата, които са безспорни. В отговор на въпроса "Вие или друг член на Вашето домакинство изпитвате ли някои от изброените последици на пандемията?"

22% съобщават, че са претърпели загуба на работа; 61% от безработните са изгубили работа именно по време на пандемията; 24% – че са изпитали забавяне на изплащането на заплати; на 24% им е съкратено работното време.

37% посочват поне една от тези последици. На 12% от домакинствата им се струпват едновременно и трите вида последици, а на 11% – два вида.

Понесените материални трудности са сравними по мащаб с разгара на икономическата депресия през 2010 г., съдейки по аналогични данни. Тогава, средногодишно, 25% бяха изпитали загуба на работа, 9% – съкращаване на работно време и 19% – забавяне на заплати.

Както е наблюдавано и при предишни кризи, трудностите се стоварват най-тежко върху и без това най-уязвимите. При хората с доход на член от домакинството до 200 лв., трите посочените по-горе вида неблагополучия са се случили в 46% от случаите. Това прави над три пъти по-често от средното за населението (12%). Особено силно са засегнати ромските домакинства – 64% изпитват загуба на работа, 50% забавяне на заплатите. По тип трудова дейност, случаите на този своеобразен "троен шлем" се подреждат така: при безработни (35%); при работници и земеделски стопани (14%); при служители в частни фирми (10%); при служители в обществения сектор (7%); при пенсионери (3%).

Откакто стана ясно, че епидемията и мерките за ограничаването й ще продължи доста отвъд първоначалните очаквания, правителството нееднократно редуваше периоди на облекчаване и утежняване на мерките за ограничаване на физическите контакти.

Това поражда у една трета от хората впечатлението, че управляващите са се борили със здравната криза, но пред очите им са били наближаващите парламентарни избори (34%). Друг близък дял граждани – 29% "прочитат" в решенията на властта подражателство или буквално следване на примера на Западна Европа. А всеки четвърти (24%) изтъква, че в действията на властта са били застъпени интересите на бизнеса.

Едва 34% от отговорите сочат пряко грижата за здравето на цялото население, която беше същност на мандата за извънредните пълномощия. Сравнително по-рядко присъства и мнението, че властта е била движена от публикации за събитията в България в чуждестранните медии (9%) или че е обявявала онова, което хората желаят да чуят (12%).

При сегашното равнище на обществения дебат у нас управляващите може да избегнат електорална присъда за несправяне със здравната криза, каквато получи, да речем, Доналд Тръмп в САЩ. Но сред остро недоволните, които засега се групират около "Има такъв народ", "Изправи се! Мутри вън!" и "Демократична България", е завишен делът на онези, които привиждат в стила на управление на кризата егоистични сметки и гонене на престиж.