НЗОК ще компенсира дефицита с орязване на клинични пътеки

Дефицитът от 200 млн. лв. в Здравната каса до края на годината може да бъде преодолян с изваждане на значителен брой клинични пътеки от болничната в извънболничната помощ, където разходите за изпълнение са по-ниски. Това съобщи за Дарик управителят на Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) д-р Глинка Комитов.

Това може да стане с промяна в Националния рамков договор. Ръководството на касата ще обсъди днес с Българския лекарски съюз (БЛС) новата си идея за покриване на дефицита чрез орязване на клиничните пътеки.

"Здравната каса ще предложи корекция на Националния рамков договор, така че вместо да се намаляват цените на клиничните пътеки, за да се спестят средства, ще се извадят от парите за болниците значителен брой пътеки, с което разходите за тях да намалеят", каза Кимитов. И допълни, че по начало бил скептичен към идеята за намаляването на цените на клиничните пътеки, тъй като имало такива, които просто не трябвало да се намаляват.

Пътеките, по които касата може да спре да плаща на здравните заведения, са за лечение на очни и кожно-венерически заболявания, както и за болести на ушите, носа и гърлото, посочи шефът на НЗОК.

Той е убеден, че 75% от клиничните пътеки, по които касата плаща, могат да бъдат или извадени от болниците, или коригирани. Това щяло да спести достатъчно средства, за да не се налага цените им да бъдат намалявани, каквото бе първоначалното предложение.

Комитов увери, че намаляването на цените на клиничните пътеки е последното, което ще предложи и когато го направи, то ще се отнася само за тези, които са надфинансирани.

"На 29 декември е подписан договор за приемане на обеми и цени в медицинската помощ, в който е записано, че когато се установи преразход, трябва да се премине към договаряне на промяна на цените. Винаги съм бил скептично настроен към намаляване на цените на клиничните пътеки. Първо, защото смятам, че има доста инструменти, които можем да използваме. Защо трябва да намаляваме цените и на лечебните заведения, които нямат преразход", окментира директорът на НЗОК.

Той ще предложи "светкавично" решаване на въпроса с цените: "Предлагам значителна част от клиничните пътеки да бъдат извадени в извънболничната помощ, където разходите за изпълнението са по-ниски. Това са очни пътеки, кожни пътеки и за уши, нос, гърло."

Комитов ще предложи и част от дейностите в клиничните пътеки да могат да се извършват в болница, но да не се плащат цялата договорена в рамковото споразумение цена. Той обясни, че има клинични пътеки с диагностична процедура, която е много по-евтина, отколкото цялата клинична пътека.

Такава е примерно пътеката за диабетно стъпало, по която за цялата 2014 г. до април 2015 г. са отчетени и заплатени 9580 случая. В 86% от случаите е отчетена само по една процедура много евтина процедура, но касата е платила за всяка по 1200 лв.

Самите лекари, собственици и шефове на лечебни заведения са казали на Комитов, че получават от касата повече пари по някои пътеки, отколкото им е струвало заболяването. Затова НЗОК ще прецени по кои клинични пътеки има надфинансиране и ще намали само техните цени. Това вероятно ще подобри прогнозата за очаквания дефицит, като го сведе до не повече от 30 млн. лв. До края на годината, подчерта д-р Глинка Комитов.

Междувременно от БЛС предупредиха, че няма да се съгласят с предлаганото от Здравната каса намаление на цените на клиничните пътеки. Това каза по БНР преди срещата на съсловната организация с ръководството на НЗОК председателят на Акредитационния съвет на БЛС д-р Юлиан Йорданов.

Според Лекарския съюз касата няма да е на дефицит. Организацията се позовава на справка за изпълнението на бюджета на НЗОК за първото тримесечие на 2015 г. Тя показва, че за първична медицинска извънболнична помощ са изпълнени само 23% от бюджета. Според д-р Йорданов това означава, четам дефицит няма да има при изравняването в края на годината.

При специализираната извънболнична помощ пък изпълнението за първото тримесечие е 24,4%, което също показвало, че към края на годината дефицит не се очаква. За медико-диагностична дейност разходът на средства е едва 21,5%, а за болнична помощ по клинични пътеки разходът е 26,9%, посочи експертът.

Д-р Йорданов показа данни от друга справка на НЗОК и за разходите за болнична помощ за първите 4 месеца на годината. "Прави впечатление, че за лекарствените продукти за домашно лечение преразходът е близо 40%. За болнична медицинска помощ разходът е 35%. Виждайки тези цифри, се оказва, че там, където има регулация, т.е. в първичната извънболнична помощ и в специализираната извънболнична помощ, там преразход на лекарства няма", коментира той.

Затова БЛС няма да се съгласи да се намалят средствата за клинични пътеки, които са недофинансирани, при положение, че разходите за лекарства нямат лимит и те неконтролируемо растат, заяви експертът от БЛС.

На преговорите днес между НЗОК и БЛС се очаква решение за отпускането на исканите от болниците 67 млн. лв. допълнителни пари за болниците. 102 болници са поискали актуализиране на годишните си бюджети. За тази цел се налага намаляване на цените на клиничните пътеки, каза миналата седмица д-р Глинка Комитов.

Анализ на НЗОК показва, че при тези темпове на растеж на обемите извършена медицинска дейност, би трябвало цените на клиничните пътеки да се намалят с 13%, коментира преди дни подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров.