Организации притеснени за образованието на децата с увреждания

В продължение на три часа вчера (24 февруари) в парламента проектозаконът за предучилищното и училищното образование беше подложен на дискусия, която събра мнението на експерти, синдикалисти, общественици, представители на неправителствени организации и на бизнеса.

Най-сериозни критики към проектозакона изказаха от национално представителни организации на хората с увреждания. Според тях законът създава възможност децата със специални образователни потребности да се обособяват в отделна група, а това представлява форма на изолация. Никъде в закона не е регламентирано по какви критерии ще се случва това и кой ще обучава тези деца в групата.

Освен това Центровете за личностно развитие не са училища и те не предоставят образование. Ако децата със специални образователни потребности се обособяват в такива групи, ще се създаде ситуация, в която те само проформа ще се водят към някое училище, обясни Веска Събева, заместник-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Тя посочи и друг пропуск – не е ясно дали такива деца трябва да се явяват на държавни зрелостни изпити и какво се случва с тях, ако отбелязват неуспех по един учебен предмет или направление, но в друга област се справят добре.

В този дух беше изказването и на Владислава Цолова, председател на "Стъпка за невидимите деца на България”. Според нея липсват формулировки в проектозакона, които да гарантират равен достъп до образование на децата с аутизъм. Нито за децата, нито за специалистите, които работят с тях са гарантирани и ясни правата и отговорностите им.

Владислава Цолова посочи, че похвална стъпка в проектозакона е гарантирането на възможността за индивидуална форма на обучение и по-лесното преминаване от една в друга форма, но поиска възможност за удължаване на учебната година.

Цолова, която сама е родител на дете с аутизъм, подчерта като изключително важно и формулирането на мястото на учителите, които се занимават с деца със специални образователни потребности. Според нея те са подложени на изключително напрежение, имат нужда от повече почивка и дори от терапия, която да им бъде законово регламентирана.

Владислава Цолова изказа надежда и че България ще стане втората държава в Европейския съюз, която ще включи специален текст в закона си за децата с аутизъм.

Друг пропуск на проектозакона според тях е, че никъде в него не се регламентира коя подкрепа за такива деца се финансира от държавния бюджет и коя - не. Този текст позволява центровете за личностно развитие да функционират като частни структури и да определят голяма част от дейностите си като платени.

От страна на неправителствени организации бяха изказани още редица критики именно по отношение на ресурсните центрове, неяснотата около тяхното бъдеще, както и недостатъчно точните критерии за функционирането на Центровете за личното развитие, предложени от проектозакона. Георги Богданов от Национална мрежа за децата настоя за удължаване на срока на обществените обсъждания, за да могат още по-активно да се включат неправителствени и родителски организации.

Критиките към проектозакона за предучилищното и училищното образование се чуха обаче едва след втория час от кръглата маса в Народното събрание. В първите часове думата беше дадена на представители на институции, в чиито изказвания преобладаваха положителните оценки и благодарностите.

Като голям успех определи проектозакона министърът на образованието Сергей Игнатов. Той изтъкна, че при изготвянето му са работили над 200 специалисти и благодари за всички проведени срещи с експерти и работещи в системата на образованието в цялата страна.

"Този текст е голям успех и отразява динамиката на проблемите не само в държавата, а и в глобално отношение", заяви просветният министър, който определи закона като "човекоцентричен”.

Заместник-кметът по образование на Столичната община Тодор Чобанов определи проектозакона като изключителна стъпка по отношение на отговорността на местната власт към образованието и бъдещето на децата. Той изтъкна, че със създадената институция на Училищния съвет се отварят вратите на училището за гражданското общество и така самата общественост ще може да поеме своята важна роля в образованието.

Чобанов изтъкна, че на фона на общата акселерация на израстването в последните десетилетия, пред образователните институции стои все по-голямото предизвикателство да отговори на нуждите на новото време. Една от тях е именно свалянето на долната граница за започване на образователния процес. "Това не означава, че ще учим на четмо и писмо и 3-годишните деца”, обясни Чобанов, като допълни, че във века на интернет и социалните мрежи, технологиите и изобилието от информация децата трябва да се подготвят за училището все по-рано и рано.

Одобрение към новия проектозакон изказаха и заместник-правосъдният министър Велина Тодорова, зам.-кметът на Бургас Йорданка Ананиева, директори и дори и учител в детска градина, които бяха поканени да вземат участие в кръглата маса.

От председателя на Синдиката на българските учители (СБУ) се чу и първата критика спрямо проектозакона. Янка Такева посочи, че фигурата на учителя също трябва да бъде център на закона, тъй като "той (учителят) създава и дава живот на образованието, създава грижата за детето”. Освен това Такева изказа притеснение от името на учителското съсловие, което не се привижда като право в закона, а само като задължения.

Председателят на СБУ посочи като недостатък и някои от формулировките, които не са достатъчно ясни, за да могат да се доразвият в стандарти. "Ако политиката е заложена в закона, тя лесно може да се доразвие в стандарт”, каза Такева и посочи като пример частта за осигуряването на средствата за финансиране на държавното образование, както и процедурите за избор на директор.

Подобни опасения изказа и председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Самуил Шейнин, като призова МОМН да не бърза с някои промени и да удължи срока на общественото обсъждане. От неговата уста се чу ясно и предупреждението, че въвеждането на целодневна форма на обучение изисква много сериозна подготовка и едно прибързано решение ще доведе до срив. Нужна е материална база и финансиране, а Шейнин подчерта, че и в момента са недостатъчни средствата за общественото образование, сериозни притеснения има и за професионалното образование.

Саша Безуханова, генерален директор на Hewlett-Packard за България, като представител на бизнеса също посочи, че очаква този закон да бъде само част от по-голям процес на реформа в образованието, за да може средното образование да се превърне в модерна среда за по-високите степени на професионално развитие. Безуханова припомни, че все още бизнесът изпитва недостиг на добре обучени кадри и процесът ще се задълбочава.

От страна на бизнес средите Саща Безуханова поиска по-широко въвеждане на принципите на публично-частното партньорство в системата на образованието, като подчерта, че това са модели, доказали се като ефективни в световен мащаб.