Плевнелиев: Обединени можем да ковем съдбата си, а не да гледаме, докато силните на деня решават

Обръщение на държавния глава Росен Плевнелиев по случай 6 септември – ден на Съединението на Княжество България с Източна Румелия

Уважаеми сънародници,

На днешния ден препрочитаме една от най-светлите и паметни страници в новата българска история. С трепет си припомняме думите, които на 6 септември 1885 г. разтърсиха Европа: "Братя! Часът на нашето съединение удари!".

Съединението на Княжество България с Източна Румелия бе дело дръзко, съдбоносно изпитание за волята на един млад и политически неопитен народ. Народ, който броени години след своето освобождение намери сили с високо вдигнато чело да се противопостави на егоистичните планове на Великите сили. Решителните действия на тогавашните български водачи и на цялата нация доказаха, че щом сме обединени около правдива и достойна кауза, можем със самочувствие да ковем собствената си съдба, а не просто да гледаме отстрани, докато силните на деня решават вместо нас.

Преди 131 години нашите предци издигнаха своя глас и показаха на света, че пред българския народ има само един път и те са готови да го извървят докрай – пътят на националното обединение, на стремежите на нашите възрожденци и революционери, на заветите на Апостола на свободата Васил Левски.

Дълбоко вярвам, че българинът продължава да носи в сърцето си идеалите на дейците на Съединението. Вярвам, че изминалите след тези ярки събития десетилетия не са отнели волята и не са сломили душата на народа ни, а напротив – калили са нашия характер, направили са ни по-мъдри и силни в отстояването на националните ни интереси, в изграждането на трайно духовно единство между всички българи у нас и по света.

Нека съхраним и предадем на потомството най-важните поуки от бурните дни на 1885 година - в наситения с изпитания свят единствено заедно, с обединения потенциал на целия народ, можем да вървим напред, да покоряваме най-стръмните върхове и да изпълним и най-отговорните национални задачи.

С благодарност и преклонение в цяла България отново ще прозвучат имената, проправили пътя на нашето Съединение. Ще си припомним онези неуморни радетели, които със смелост и себеотрицание, с мъдрост и мяра подготвиха неговото навременно осъществяване и защитиха това свято дело на бойното поле. Нека тяхната решителност и безкористност ни дават сили в стремежа да изградим модерна и просперираща България.

Поклон пред дейците на Съединението!

Да живее България!