Повечето българи са със спестявания до 5 хил. лева

Има ли смисъл в обръщането на влоговете в лева в такива в евро? Застрашени ли са спестяванията ни при влизането на България в чакалнята на еврозоната през април, както е планирано?

"Ние сме в механизъм на валутен борд вече повече от 20 години и сега, когато взимаме решение да направим следващата стъпка – да преминем към еврото, имаме твърдото убеждение на управляващите, на гуверньора на БНБ, че отказването от националната валута и преминаването към еврото ще стане при този курс, който е приет и работи вече повече от 20 години в страната", обясни за БНР кредитният консултант Тихомир Тошев.

Литва и Естония са направили същия преход от фиксиран курс към евро, при запазване на курса от валутния борд.

"Засега вероятността този курс да бъде променен, е минимална, но чисто технически я има", поясни консултантът. "Технически може това да се случи – някоя от страните да поиска да влезем при друг курс, но от друга страна имаме заявка от страна на управляващите, че по-скоро ще се откажем от влизането и преминаването към еврото, отколкото да променят курса", посочи той.

"Притесненията и страховете на хората заради преживяното през 1997 година и хиперинфлацията и загубата на спестявания, са обясними", коментира Тошев.

"Голяма част от спестяванията – от тези вече над 55 милиарда, са малки депозити под 5 хиляди лева. На масовия българин спестяванията му са под 5 хиляди лева. В малка част от българите са големите спестявания – сумите, които са сериозни и може да се понесе сериозна загуба, ако има бъдеща промяна на този курс", посочи Тошев.

"С драстичното падане на лихвите губим част от спестяванията си, защото не ги управляваме достатъчно правилно", поясни още кредитният консултант. "Вариантите са много и различни. Проблемът е, че масовият българин остава скептичен към всякакви други варианти", обърна внимание той.

Сигурността от гарантираните 100 хиляди евро за банковите влогове и дори минималната лихва по депозитите успокояват хората и те не поглеждат към инструменти като взаимните фондове, допълнителното пенсионно осигуряване и здравните застраховки с инвестиционен характер например, наблюдават експертите.

Тихомир Тошев уточни, че все пак интересът към тези финансови инструменти расте и малко по малко повече хора се престрашават да опитат и допълнителни възможности, които биха могли да носят по-голяма доходност, за да съхранят парите си спрямо инфлацията.

"Повечето от тези инвестиционни инструменти не работят в кратък срок и ако в следващите година- две парите ще ви трябват, по-добре не ги правете", съветва Тихомир Тошев. "Парите, които ще ни трябват скоро, ще ни излезе някакъв наложителен разход в семейния бюджет, по-добре наистина да си останат в банковия депозит. Там са на разположение. Да, не носят доходност, да, инфлацията яде малко от тях, но когато ще ги похарчим след 3, 5 до 8 месеца – това е най-добрият вариант, защото достъпът до тях е много бърз", посочи кредитният консултант.

Тихомир Тошев отбеляза още, че през последните няколко години недвижимите имоти като инвестиционен инструмент са хит за българите с по-големи спестявания.