Правителството предприема мерки срещу потенциални кибертаки на всички нива в държавните институции, силовите структури и особено армията. Една от тях е използването на услугите на т.нар "бели хаакери", които да се грижат за кибер сигурността на институционално ниво. Макар и малка, с високо скоростния си интернет България представлява реална мишена за хакери и може да бъде използвана като вход за кибер атаки към по-големи системи на свързаност, включително ЕС и НАТО.
България е уязвима в това отношение и са необходими мерки за противодействие. Констатациите и мерките с заложени в проекта на Национална стратегия за киберсигурността, публикувана на сайта на Министерски съвет за обществено обсъждане.
Докладът е изготвен по заповед на премиера Бойко Борисов. Той ще бъде предствен и обсъден на утрешното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), свикан от президента, с представители на изпълнителната власт и парламентарно представените партии.
Според авторите на стратегията България е в топ 20 на света по високо скоростен интернет, което е "нож с две остриета", защото дава нови възможности за мащабно и злонамерено използване. "Макар и малка и приемана за сравнително неатрактивна като самостоятелна цел, поради пълната си интеграция и свързаност в редица партньорски мрежи на ЕС, НАТО, финансови и търговски мрежи, различни дигитални бизнес вериги, има реална възможност България да бъде набелязана като вход или елемент от кибератаки към тези мрежи", предупреждават в доклада.
Изброяват се и възможните източници на организирани кибератаки: държавни, военни и терористични организации, индустриален шпионаж, кибер престъпници.
Сред посочените мотивацията на хакерските атаки срещу институциите са: икономически ползи, обикновено любопитство и хулиганство, демонстриране на надмощие и др.
Като най-уязвимо звено във вътрешната киберсигурност е посочен човешкия фактор. "Небрежност, незнание или недоброжелателност могат да доведат до изтичане и злоупотреба с чувствителна информация, фирмени и държавни тайни, лични данни", смятат авторите на доклада.
Мерките в стратегията пък предвиждат създаване на специален орган - Съвет по кибер устойчивост към Министерския съвет, както и избор на Национален координатор по киберсигурността.
В ключовите институции, в министерствата и останалите ведомства ще бъдат сформирани екипи за бързо реагиране при евентуални хакерски атаки. Чиновниците ще преминат и целенасочено обучение срещу хакерски таки.
В армията пък да има тренировки по кибер отбрана и ще се засили контраразузнаването. Ще се разчита и на съдействие на т.нар. "бели хакери", които да подобряват сигурността на системите.