Предлагат фиксиран праг за признаване на референдума

Прагът за признаване на резултатите от референдума не трябва да бъде "плаващ" – определен спрямо броя на гласувалите на последните парламентарни избори. Необходимо е да се посочи конкретен процент избирателна активност, който трябва да се премине, за да е задължително решението за изпълнение от институциите.

Този подход налага създаването и поддържането на актуален регистър на избирателите, за да може да бъде отчетена коректно активността и да не се обезкуражават гражданите да участват в национални референдуми. Това предлагат от Института за развитие на публичната среда.

От организацията днес излязоха с препоръки за подобряване на практиките и законовите норми, отнасящи се до провеждането на национален референдум.

Те включват увеличаване на 6 месеца на срока за събиране на 500 000 подписа, тъй като определеният в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление срок от 3 месеца е твърде кратък.

"Само партии с развити структури могат да отговорят на това законово изискване, реализирането на подписка от граждански организации би било затруднено при настоящите нормативни изисквания", смятат от организацията.

По отношение на проверка на подписите се предлага в закона да се предвид срок за извършване на проверката на подписите от ГД "ГРАО” – не по- дълъг от 30 дни и да се предвидят санкции за неизпълнение на срока.

От института отчитат, че има непълнота в закона как се процедира при наличие на две и повече инициативи за референдум от предвидени в закона субекти.

В този смисъл според тях е необходимо да се предвиди ред за разглеждане на повече от едно предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос по една и съща материя, за да се предотврати възможността парламентарното мнозинство да блокира инициатива за провеждане на национален референдум чрез подписка от 500 000 души, задължаваща парламента да приеме решение за провеждане на референдум.

По отношение на финансирането се предлага отчетите на участниците в кампанията да подлежат на одит от Сметната палата. Правилата за отчитането на финансирането на кампании по време на избори трябва да бъдат приложими и за финансирането на участниците в референдума.

"Информационната кампания трябва да е подкрепена с публичен ресурс – обществените медии и ЦИК следва да имат осигурен бюджет за провеждане на широка разяснителна кампания за правата и задълженията на избирателите и за представяне на двете позиции в референдума. Необходимо е да се гарантира безплатен достъп на поддръжниците и противниците до диспутите по темата на референдума в обществените медии.

Публичните средства, отделени за кампания не трябва да бъдат по-малко от 10% от общия бюджет за провеждане на референдума, одобрен от правителството. Фиксирането на конкретен процент - дял от общия бюджет, ще гарантира по-добри условия за реализирането на информиран избор", предлагат още от Института за развитие на публичната среда.