На Деня на буквите става ясно, че България изостава сериозно от останалите държави в ЕС и по навлизането на цифровите технологии. Според доклад на ЕК страната ни е на предпоследно място сред 28-те, като зад нас са единствено съседите от Румъния. Освен това България е и сред държавите, които са изостанали по отношение на цифровизацията и развитието в тази област през последната година спрямо средните нива в Евросъюза според индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). Освен това между 2015 и 2016 г. не сме постигнали промяна и оставаме на същите позиции.
По отношение на показателя "Свързаност" представянето на България е под средното за ЕС и напредъкът на държавата е ограничен. Въпреки че достъпът до бързи широколентови услуги е необходимо условие за конкурентоспособността, развитието на този тип мрежи у нас изостава. В градовете общото покритие от фиксирани мрежи с широколентов достъп до интернет е 95% от домакинствата (97% в ЕС), но в селските райони е значително под средното за ЕС (60% от домакинствата в сравнение с 91% в ЕС).
Въпреки че покритието от мобилни мрежи от четвърто поколение (4G) остава доста ограничено, постигнатият напоследък напредък в тази област заслужава да бъде отбелязан. От началото на месец май е налична за използване цялата хармонизирана радиочестотна лента 1800 MHz. Независимо от това, въпреки че безжичният широколентов достъп има потенциал да намали разделението между градските и селските райони, липсата на ясни и конструктивни планове за промяна в използването на радиочестотни ленти за мобилни широколентови комуникации (лентите 800 MHz и 700 MHz) утежнява проблема.
Постигнатото от България по отношение на човешкия капитал е значително под средното за ЕС, но напредъкът ѝ е на средното ниво на ЕС. Въпреки наличието на много висококвалифицирани български специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), в България има недостиг на програмисти. Броят на завършилите висше образование в областта на науката, технологиите и математиката леко е нараснал (1,4 % от завършилите висше образование). Въпреки това уменията на работната сила и населението като цяло за ползване на цифрови технологии са сред най-ниските в ЕС, като само около една трета от нашенци притежават такива умения поне на основно равнище в сравнение с повече от половината от хората общо за ЕС.
В България използването на услуги, предоставяни чрез интернет, е под средното ниво за ЕС (само 55 % от населението използват интернет) и напредъкът е бавен. Най-популярната онлайн дейност в България е провеждането на видео разговори и участието в социални мрежи, а младите хора (на възраст 16—24 години) са най-активната възрастова група. Българските потребители на интернет обаче най-рядко предприемат онлайн транзакции като онлайн банкиране (9,4 %) и онлайн пазаруване (31 %) — най-вероятно поради липса на умения за ползване на цифрови технологии и недоверие в онлайн средата.
Що се отнася до внедряването на цифрови технологии от страна на предприятията, представянето на България е под средното за ЕС и напредъкът в тази област е ограничен. Все повече и повече малки и средни предприятия (МСП) продават онлайн, но техният брой остава малък. Само 6 % от МСП продават по интернет, а 3 % го правят и в други държави от ЕС.
По отношение на цифровите обществени услуги постигнатото на България е значително под средното за ЕС при среден темп на напредък. Страната ни е постигнала напредък по отношение на предлаганите услуги, но могат да бъдат направени още подобрения за повторно използване на вече наличната информация в администрациите с цел да бъде улеснен животът на гражданите. При все това, използването на услугите на електронното управление остава на едно от най-ниските нива в ЕС-28.