Светослав Иванов: Когато стремежът към знанието боледува, обществата се зомбират

Роден и израснал в София, възпитаник на ФЖМК на Софийски университет "Св. Климент Охридски”, Светослав Иванов започва кариерата си в "Дарик радио”, а днес е водещ на предаването "120 минути”. Автор е на книгата "Там, където загинаха дърветата” и на множество репортажи от горещи точки на света, особено Близкия Изток. Журналистът печели наградата "Репортер на годината” три пъти. На 20 май 2017 г. ще участва като лектор в TEDx Стара Загора. Вижте какво сподели той за журналистическата професия, реалността и цената на успеха.

Кой е Светослав Иванов?

Един човек, който се стреми да работи по правилата на професията си и да не губи представата си за нормалност и почтеност. Във времето, в което на мода е публичното крещене, аз се стремя към по-класическите принципи в нашата професия, които са подложени на големи изпитания.

Как избра да тръгнеш по пътя на журналистиката? Твоя мечта ли беше или получи насока от някого?

Казвал съм го и друг път - в училище ми вървяха по-скоро хуманитарните предмети. Още тогава, като ученик, осъзнавах силата на словото, докато четях произведенията на класиците в българската литература. Те са сред основоположниците и на българската журналистика – Раковски, Ботев, Захари Стоянов, Стоян Михайловски. Тези хора са използвали думите като израз на вътрешния си огън, който е моделирал характерите и действията им. Това е нещо велико, защото в техния случай – казаното е променяло, а написаното е оставало.

Какъв е светът днес и какво трябва да се промени?

Живеем в свят, за когото много хора казват, че е малък. В същото време обаче сме по-дистанцирани от всякога. Представям си го като живот в клетка от въздух. Нагласата, че цялото знание на човешката цивилизация е на един клик разстояние в Гугъл, ни затваря в рамките на закърняващите човешки стремежи. Например, закърнява стремежът към знание, просто защото все по-рядко си правим труда да учим и да търсим логически връзки между различните обществени явления.

Много по-лесно е да напишем въпроса си в търсачката, за да получим една предъвкана и бърза представа, поредното парче от пъзела. Точно така, пъзел. И измамно усещане, че всичко започва от днес. В главите ни е пъзел, отделни парчета от много неща, но никога не достигаме до ясна картина, защото логическите връзки изчезват. Всичко това променя начините, по които приемаме заобикалящата среда, новините, политиците, дори любовта и отношенията между нас. Когато стремежът към знанието боледува, обществата се зомбират. Зомбираните общества циклят сред крясъци и самосъжаление, което спира тяхното развитие. Това е глобален и много тъжен процес, който е силно изразен в момента у нас.

Пътувал си в някои от най-горещите точки на света, в Близкия Изток. Какви спомени пазиш от там?

Спомените са много, но най-вече пазя усещането, че интересите на големите и силни държави убиват хората и взривяват цели държави. Аз вярвам, че хората са еднакви независимо от цвета на кожата и религията. Настройваме се едни срещу други, много често и подстрекавани от външни фактори. Някой ден, това може би ще изглежда неразбираемо за бъдещите поколения, ако разбира се светът стане по-хуманен. Защото го има и обратния вариант – да се заличим сами от лицето на земята.

В човешката история съществува следния парадокс – уж всяка религия излъчва мир и толерантност, но в същото време в различните исторически периоди тази толерантност служи като мотив за агресия и нетолерантност. Обяснението ми е, че все още, ние хората, сме много несъвършени, за да разберем своята роля на този свят.

Какви чувства се опитваш да създадеш у читателите с книгата "Там, където загинаха дърветата"?

Истински. Защото моите чувства в тази книга са истински и съкровени. Чувствах се различно в различните точки на света. Например, наблюдавайки Ирак и усещайки, че тази държава надали ще остане цяла в близко бъдеще. Достатъчно ми беше да прекарам седмица в кюрдските градове и да поговоря с младите хора, за да го осъзная.

Тази прогноза все още не се е сбъднала, но има ясни знаци, че нещата отиват в тази посока. Аз съм щастливец, защото с очите си видях събития и се срещнах с личности, които не слизаха от световните новини в последните 20 години. Това е пътуване из човешките емоции в условия на войни, революции и бързи промени с неясни последствия.

Какви качества притежава добрият журналист?

Интерес към човека, стремеж към развитие, ясно разграничаване на доброто и злото. Добрият журналист е толерантен към хората, изпаднали в беда, и безпощаден към агресията на плиткоумието. Добрият журналист е човек с вкус към живота и излъчва смирение и почтеност. Описах ви всичките си стремежи, свързани с професията. Това е идеалният образ, нещо като скициране на перфектния журналист в моето съзнание.

Ще вземеш участие като лектор на TEDx в Стара Загора. Какъв опит ще споделиш там и по какъв начин ще вдъхновиш хората?

Ще бъда честен и ще споделя това, което мисля.

Каква цена плаща човек, за да има толкова успешна кариера колкото твоята?

Няма цена. Приемам това, което правя като свое призвание и не мисля за цената. Пазя се от изкушенията на голямата измама, която може да повреди всяко телевизионно лице, хранейки ударно егото му. Това може да те побърка, защото те откъсва от реалността. Журналистът не е звезда в класическия смисъл на думата. Той не е спортист, певец или музикант. Неговият най-ценен капитал е доверието, за което трябва да се бори. А това е трудно и изисква много работа. Стремя се към нормалност и справедливост, която да не ми позволи да съм поредният разочарован от живота човек, който да обвинява другите за собствените си неуспехи.

Какво ще посъветваш младите хора, които мечтаят да станат журналисти?

Влезте в тази професия, само ако усещате вътрешна необходимост да го направите. И никога не забравяйте, че телевизорът е като скенер – много ясно показва и външния, но и вътрешния свят. Той ще определи дали ще сте успешни.