Социологическо проучване: Коронавирусът вдигнал рейтинга на здравната ни система

40% от българите имат повече доверие в здравната ни система след COVID-19. Лошият контрол в системата на здравеопазване е проблем номер едно за българите. Според 86% държавата трябва да отделя повече средства за здравеопазване. Това са част от основните изводи, направени на база сравнение на изследване на общетсвеното мнение, направено от агенция "Тренд" през август т.г. и сравнено с резултатите от аналогично, проведено през октомври 2019 г. Възложители са "Заедно за повече здраве" (Български лекарски съюз), Български фармацевтичен съюз и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Интервютата са проведени по метода Пряко полустандартизирано интервю "лице в лице". През миналия месец агенцията се е допитала до 1005 пълнолетни български граждани, докато при аналогичното проучване от октомври м.г. са били интеервюирани 1008 души. Размерът на статистическата грешка е ±3.1%.

Ето какво се казва в целия анализ на специалистите от "Тренд":

Отношението на българите към здравната система е традиционно негативно, но все пак има регистрирана позитивна динамика за последната една година, дължаща се най-вероятно на COVID кризата. 63% от българите смятат, че здравната ни система се развива в негативна посока, докато при предишното проучване от преди по-малко от година този процент беше близо 70 на сто.

Мнозинството от българите (52%) са на мнение, че българското здравеопазване се е справило с проблемите около COVID-19, а според 26% от запитаните системата ни не се е справила.

40% от хората имат повече доверие в системата след епидемията, а за 32% това е причина за спад в доверието им. За 48% от българите здравеопазването ни не е подготвено за подобен тип предизвикателства, а 73% са на мнение, че се нуждае от допълнително финансиране, за да се справи с тях.

Хората виждат основните проблеми на системата най-вече във високото доплащане за медицински услуги (52%), липсата на медицински кадри (42%) и ниското качество на лечение (42%). След това се нареждат проблемите с лошото състояние на болниците (39%) и високото доплащане за лекарства (37%). Според 47% от българите тези негативи се дължат най-вече на лошия контрол в системата, както и на недостатъчното финансиране, което посочват 23% от запитаните през август тази година. Подобни са отговорите през октомври миналата година – 45% са определили лошия контрол от страна на институциите и 29% липсата на необходимите за това средства.

Решенията за подобряването на качеството на здравните услуги у нас, българите виждат най-вече в по-високото финансиране на здравеопазването – 12%, както и в увеличението на заплатите на медицинския персонал – 11%.

Огромното мнозинство от гражданите са на мнение, че трябва да се отделят повече средства за здравеопазване, като това са посочили 86% от хората и през двете вълни на изследването.

Според 95% от запитаните през август т.г. и октомври м.г. здравната ни система трябва да осигури и по-добър и навременен достъп до лекарства. 25% от участниците в проучването тази година преценяват, че имат добър достъп до съвременни лекарства, но за 54 на сто от хората това не е така. Подобна е преценката им и за възможността за използване на съвременни терапии. За 20% от анкетираните българите имат достъп до тях, а за 60 на сто те все още не са достъпни за пациентите у нас.

Парите отделени за здравеопазване трябва да се изразходват най-вече за подобряване на материалната база на болниците (41%), за нови технологии/апартура и заплащане на повече лекарства от държавата смятат 39% от запитаните.

Откъде да дойдат тези пари обаче? Категоричното мнение е, че държавата трябва да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол смятат 74 на сто, а не от повишаване на осигурителната тежест, което са посочили 10% или от въвеждане на допълнително здравно осигулянаве, което определят само 18% от интервюираните.