Цацаров: Мониторингът на ЕК действа повече за проверка, отколкото за сътрудничество

"Абсолютно нереалистично е да очакваме незабавното прекратяване на действието на CVM. Важно е да осъзнаем, че такъв акт ще се дължи не само на действията на ЕК, но и на собствените ни усилия, даже само на тях. Той следва да е резултат на съгласувани действия на всички държавни органи, а и на обща позиция на основните политически партии, защото е от значение за страната ни, а не за тази или онази партия или коалиция". Това заяви главният прокурор Сотир Цацаров по време на дискусия за мониторинга над България, която се провежда в Европарламента в този момент, пише в. "24 часа".

Той обаче бе оптимист, че е напълно постижимо да мислим за отпадане на мониторинга в рамките на настоящия мандат на ЕК, каквото е обещанието на шефа ѝ Жан-Клод Юнкер.

Не може да има съмнение, че цялостният ефект на този механизъм за страната е повече от положителен. Докладите са колкото коректив, толкова и стимул. Дават обективна оценка на постигнатото и са изиграли ролята на катализатор и за законови промени, каза още Цацаров.

Главният прокурор обаче изброи и проблемите, които носи мониторингът, като уточни, че по този начин се сваля отговорността от българските институции. И обясни, че в последните години механизмът действа повече като средство за проверка, отколкото за сътрудничество. Като такава той възприемал и препоръката за независим анализ на прокуратурата. Цацаров напомни, че в писмо до генералния секретар на ЕК още през септември 2014 г. е поискал да има у нас постоянна мисия от чужди експерти, които да подпомогнат реформите в съдебната власт и прокуратурата. Тогава ми бе отговорено, че такава помощ не може да е в рамките на механизма, а 2 г. по-късно виждаме, че е възможно, коментира главният прокурор.

От Брюксел Цацаров разкритикува бившия правосъден министър Христо Иванов и лидера на ДСБ Радан Кънев, без обаче да упоменава имената им. Главният прокурор обясни, че са спорни източниците на информация, която служи за основа на изводи и препоръки в доклада. Той разказа, че в срещите с експертите на ЕК участват и хора, "чиято компетентност е под огромен въпрос". И сподели, че няма непрекъснати контакти с постоянния съветник на ЕК у нас, а го вижда веднъж на 4 месеца по общи поводи. "Предаването на непълна и дори на едностранна информация, особено от Министерството на правосъдието, бе сред основната причина за последните текстове в последния доклад, които са несъответни на действителното положение", заяви Цацаров. И разкритикува, че за разлика от Румъния, много често държавните органи в България нямат единна или поне съгласувана позиция по доклада.

Препоръките в доклада се формулират общо, акцентира се на факти с нееднозначно значение, продължи Цацаров. Той даде пример с посочването в доклада на записа между Румяна Ченалова и Владимира Янева. Да оставим настрана дали записът е законен или не, но според проучване едва 8,3% от българите считат, че въпросните разговори са сред основните проблеми на съдебната система, обясни главният прокурор.

Моето опасение е, че мониторингът все повече се превръща в инструмент за вътрешнополитическо противопоставяне и борба, каза още Цацаров. Той разказа, как месеци преди излизането му е било насаждано убеждението, че ще е "унищожителен". Обективно погледнато докладът не е оптимистичен, но е далеч от това определение, допълни Цацаров.

Последваха множество произволни тълкувания на препоръките, които с нищо не допринесоха за изпълнението им, но обслужиха целите на политическата конюнктура, каза още главният прокурор. И разказа, как вътрешнополитическата полемика се свежда до елементарната теза "за" или "против" механизма, как хората и институциите "се определят като реформатори или като привърженици на статуквото", как се насажда тезата, че от запазването на механизма "зависи победата над олигархията и мафията". А настоящата дискусия се определяла като опит за оказване на политически натиск върху ЕК.

Това е елементарната полемика вътре в страната, която принизява механизма и не изпълнява целите му, категоричен бе Цацаров.