Дворецът на българските царе - добре укрепен самостоятелен архитектурен ансамбъл, е разположен на най - удобното място на хълма - равна тераса.

Площта му е 4872 кв. м. Укрепен е с дебела крепостна стена с пет бойни кули и два входа - официален от север и друг, от юг, водещ към стопанския сектор.

Царският дворец, който първоначално е бил болярски замък, претърпява две съществени преустройства при царете Иван Асен II и Иван Александър. В крайния си вид той е малка крепост с приблизително елипсовидна форма.

Дебелината на стените му достига до два метра. Квадратни и кръгли кули пазят входовете, главният от които се е помещавал в кръгла входна кула на северната фасада. Особено мощна е северозападната ъглова кула.

Крепостта Царевец е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185 - 1393). През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е изцяло застроен с жилищни и административни постройки.

Хълм Царевец