4 скандала, които безнадеждно потънаха в прокуратурата

Свикнахме да свързваме правосъдието с шумни акции, арести и гръмки "разкрития". Това обаче няма общо със справедливостта, която би следвало да се раздава в съдебната зала, където престъпленията да се наказват според буквата на закона. Нагледахме се на дела, които имат начало, но нямат край заради това, че прокуратурата не успява или не иска да събере доказателства по тях в разумен срок. Вместо това чакаме с години изобщо да започне съдебен процес, където да се реши правотата на обвинението или на обвиняемия. Това е съдбата и на няколко мегаскандала през последните години.

1. "Нексо" - крипто за политическа употреба

Изминаха 10 месеца от шумно проведената специализирана акция в офисите на българската криптобанка "Нексо". Мащабна престъпна схема на територията на 4 държави, през която са преминали почти 95 млрд. долара през последните 5 г. По този начин прокуратурата описа дейността на компания в сферата на дигиталните финанси. Според разследващите трима от обвиняемите са участвали в организирана престъпна група, а четвъртият ги е ръководил. Тя е работила от 2018 г. до 12 януари 2023 г. на територията на България, Великобритания, Швейцария и Кайманови острови с цел пране на пари, данъчни престъпления, компютърни измами и извършване на банкова дейност без лиценз.

Още в първия момент обаче стана ясно, че доказателствата на прокуратурата не са толкова солидни, колкото ѝ се иска, както и че ще са нужни години, докато има годен обвинителен акт, внесен в съда. Тепърва се изготвя одит на Nexo, за който се ползват услугите на международна фирма. "Разследването сега излиза на повърхността. Ще бъдат пратени многобройни молби за правна помощ. Дори не бих се ангажирал със срокове", заяви тогава и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.

Въпреки че самата прокуратура призна, че събраните доказателства са оскъдни, това не ѝ попречи да развие свободни съчинения пред журналисти чрез презентация със схеми и картинки. Първо, беше изнесена информация, че в платформата за криптовалута са осъществявани трансакции към мъж на име Махмуд Мохамед, когото тайните служби на Израел са идентифицирали като част от терористичната групировка "Хамас". Твърдеше се още, че след април 2022 г. през Nexo са заобикаляни санкции на САЩ и ЕС спрямо Русия, като са осъщестявани преводи към т.нар. даркнет пазари и руски криптоборси. Малко остана на прокуратурата да стигне до абсурди, като покаже снимки на луксозните апартаменти и скъпи яхти на обвиняемите собственици на компанията, но все пак тогавашният говорител на главния прокурор Сийка Милева гръмко обяви, че "има данни, че лицата разполагат с големи финансови възможности. Имат скъпи имоти в Дубай, Карибските острови, Бахамите и притежават яхти". Все едно да бъдеш богат е престъпление.

Скандалът с "Нексо" успя да доведе и до политически трусове, след като излязоха данни, че служители на компанията са дарявали в лично качество немалки суми на политически партии. Проверка на "Сега" показва, че пет от служителите на Nexo - Стелла Златарева, Елеонор Топалова, Валентина Танева, Дияна Калъчева и Габриела Дашева са дарили по 20 000 лв. на "Да, България" на 22 октомври 2021 г. От фирмата отговориха, че финансовото подпомагане на ДБ от страна на членове на екипа е "водено от будна гражданска съвест и активна позиция". "Да, България" съобщи, че след вътрешна проверка на дарителите си е установила 15 лица, които са свързани с Nexo. Общо дарените суми от тези лица са в размер на: 199 999 лв. за 2021 г. и 199 993 лв. за 2022 г. След изнесената информация депутатите дори създадоха временна комисия в парламента, за да се занимават с казуса.

По всичко личи, че мегаделото "Нексо" скоро няма да види съдебна зала. Нещо повече - обвиняемите не само са на свобода, но и печелят битки срещу държавата. В края на септември Софийският градски съд отмени европейските заповеди за арест на двама от тях - Антони Тренчев и Коста Кънчев. Причината е фрапиращи пропуски на държавното обвинение - разследващите изобщо не са призовали лицата чрез адвокатите им или чрез механизмите за международна правна помощ, въпреки че те имат постоянни и известни адреси в Обединените арабски емирства. Това е индикатор, че прокуратурата едва ли има намерения да доведе делото "Нексо" до някакъв край, след като показната акция срешу компанията изпълни целта си на политическия терен.

2. Велико Желев - малкото "камъче” не спря големите пътни поръчки

Задържането на строителния бос също не мина без камери и с широко отразяване. Бяха извършени претърсвания в офиси в центъра на София, а полиция влезе и в къщата му в "Св. св. Константин и Елена". Въпреки това прокуратурата беше много по-обрана в изказванията си спрямо собственика на компанията "Хидрострой". Първоначално Желев беше арестуван за 72 часа, след което държавното обвинение се отказа да иска най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража" и го освободи срещу гаранция от 20 000 лв.

Според обвинението бизнесменът направил опит да принуди негов служител, като е използвал сила - удари в лицето и тялото, да поеме имуществено задължение чрез подписване на записи на заповеди и разходни ордери на обща сума от 68 000 лева. Желев отрече всякаква вина и намекна, че политици "посягат" на бизнеса му. "Колкото по-рано избягаме от България да работим другаде, ще бъде добре. Ще участваме в някои от поръчките, но вече за нас България не е приоритет.", заяви той пред bTV.

За това време - от 10 март досега, нито прокуратурата прати на съд Желев, нито той или бизнесът му се изнесоха от страната. Точно обратното - фирмите на строителния предприемач продължават да печелят милиони от държавата по обществени поръчки. Два месеца след задържането му, "Хидрострой", "Пътстрой ВДХ" и "Пътни строежи – Велико Търново", с които Желев е свързан, бяха класирани на първо място за пътно поддържане в районите Североизточен и Северен централен, като прогнозната стойност на позициите възлизат съответно на 379 млн. лв. и на 523 млн. лв. без ДДС.

Въпросът е защо държавното обвинение вече 7 месеца не може да докара до съд просто дело като това за изнудване? Как да очакваме тогава, че прокуратурата ще разследва успешно много по-комплексни престъпления като корупция, нагласени обществени поръчки и некачествено строителство на магистрали и пътища, за които плащаме от бюджета?

3. "Хемусгейт" - куфари, чували, разбрали-недоразбрали

Логично е да има връзка между изнудването, за което бе задържан бизнесменът Велико Желев, и строежа на магистрала "Хемус", твърди бившият вътрешен министър Иван Демерджиев. Факт е, че на "Хидрострой" бяха платени милиони левове авансово за строителството на магистралата, чийто край не се вижда. Още повече, че дело за злоупотреби при "Хемус" вече има, въпреки че то също потъна в прокуратурата.

Обръчи от фирми, сакове с милиони, високопоставени държавни служители и политици, незаконно строителство и луксозни хотели. Всичко това точно описва строителството на АМ "Хемус" по времето на ГЕРБ. Засега обаче този криминален сюжет остава на трупчета в държавното обвинение, което до момента не е внесло обвинителен акт, върпреки че вече има привлечени към наказателна отговорност.

Докато МВР беше ръководено от бившия вътрешен министър и настоящ депутат от ПП Бойко Рашков, периодично беше хвърляна светлина върху строителството на магистралата. Установено е, че държавното дружество "Автомагистрали" е превело 84 млн. лева на фирма за наем на механизация и материали за строителството на лот 8, за който все още дори няма изготвен устройствен план. При постъпването на тези средства същата фирма е закупила имот в центъра на София за 27 млн. "Към настоящия момент този парцел се застроява, докато на лот 8 няма дейност за 1 ст.”, коментира Рашков.

Подобна схема е осъществена и от трета фирма, която е получила авансово над 20 млн. лева. Парите след това са отишли към лична сметка на физическо лице с основание "договор". Няколко месеца след това дружеството прекратява дейността си. Събрани са също доказателства, че с около 30 млн. лева от парите за "Хемус" е изплащан дивидент, който после е превеждан по лични сметки в Обединените арабски емирства. Разследващите са разкрили още, че с 14 млн. лева от нашите данъци, потънали в магистралата, се изгражда луксозно вилно селище от частна фирма.

През август Софийската градска прокуратура съобщи, че разследването за "Хемус" е приключило с 9 обвиняеми. Разследващите към момента обаче не споменават нито имена, нито суми. Знае се единствено за първия обвиняем - 42-годишният Борислав Колев, който ще отговаря за пране на 53 млн. лева. По всичко личи обаче, че той е подставено лице. Самият Колев поиска да разкрие имената на замесените срещу споразумение с прокуратурата, но държавното обвинение даде отпор. Дори се стигна до скандал между МВР и наблюдаващите прокурори по делото, след който настоящият вътрешен министър, който тогава беше шеф на ГДБОП, Калин Стоянов беше привлечен към наказателна отговорност за оказан натиск върху магистрати. Впоследствие обвинението му отпадна със "сглобката" между ГЕРБ и ПП-ДБ.

Дори и в необозримо бъдеще делото за строителството на "Хемус", което се влачи близо две години, все пак да стигне до съда, остават съмненията, че разследващите са си затворили очите за високопоставени чиновници и политици, благодарение на които са осъществени кражбите. Съдът еднозначно потвърди тези подозренията. "Събраните доказателства по делото за пране на пари от строежа на АМ "Хемус" сочат, че е налице добре организирана и планирана схема, в която са взели участие и хора на високи държавни позиции", заключи Софийският градски съд, когато пусна от ареста обвиняемия Борислав Колев.

В крайна сметка държавата нямаше да е в ситуация да не може да защити парите на данъкоплатците, ако не бяха герберските врътки с т.нар. инхаус поръчки. Политическо решение беше "Автомагистрали" да получи милиарди левове за строителството на "Хемус", което няма как да извърши самостоятелно. Така държавното дружество еднолично си избра определени фирми, с които да сключи договори.

4. Атентатът срещу Иван Гешев - оставката е дадена, забравете

Нейде потъна и скандалното разследване за атентата срещу бившия главен прокурор Иван Гешев. Скандално, защото именно то стана една причините за отстраняването му от най-високия пост в държавното обвинение. Интересно е, че точно и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов тогава беше най-напоителен в "разкритията" за избухналата бомба до кортежа на Гешев. Обясняваше, че взривът е страшен, изпълнен е професионално и целта му е да убива. Още в първите минути след инцидента той обяви, че е използван 3 кг взрив, който е предизвикал огнен стълб с височина 4-5 метра и дупка с 30-40 см дълбочина и 3 метра диаметър. Взривното устройство е било самоделно и е изумило дори израелски експерт по експлозивите, който незнайно как се е оказал под ръка на прокуратурата в ключовия момент.

Ситуацията обаче се усложни заради противоречащите си изказвания на официалните лица. Сарафов отказа да каже по какви версии се работи, но специално отбеляза, че в България отдавна не е имало такъв атентат, та затова можело да няма вече експерти, които да сглобят такова сложно устройство, и той не изключва участие на хора от чужбина. Тогавашният вътрешен министър Иван Демерджиев обяви, че вече има заподозрени. Накрая говорителят на Националната следствена служба Мариан Маринов директно заяви, че не му е известно да има заподозрени. За да замаже положението, говорителката на главния прокурор Сийка Милева обясни, че в НПК не съществува фигурата "заподозрян".

Една от големите загадки се оказа и кой е бил в колата с главния прокурор. В първите минути след взрива прокуратурата обяви, че с него са били съпругата му и двете му дъщери. После обаче тази версия беше опровергана, включително и от Гешев. И докато разследването за атентата остава незавършено, то довърши бившия главен прокурор. Шестима от прокурорската колегия побързаха да поискат уволнението на Гешев с аргумента, че се е месил в делото за взрива на 1 май. Повод за това бяха именно твърденията на Сарафов за израелския експерт. В крайна сметка обществото не разбра дали действително е имало опит за убийство на бившия главен прокурор, опит за сплашване или всичко е било просто инсценировка. Сегашният шеф на държавното обвинение очевидно няма интерес въпросът да бъде изяснен, след като вече 5 месеца не е ясно какво се работи по това разследване.

Петър Карамфилов, "Сега"