Бежанската политика на Германия е виновна за разцеплението Европа

"Можем да го направим", беше посланието на Германия към бежанците. В края на август германският канцлер Ангела Меркел заяви, че страната ще даде убежище на всички сирийци и останалите граждани, които бягат от военни конфликти техните региони.

Първоначално германците отвориха сърцата си стотици доброволни отидоха на граница, за да приветстват бежанците.

Е, само месец по-късно въодушевлението отстъпи място на отчаянието. Това ясно пролича от хода на Германия преди около седмица да затвори границата си с Австрия. Въпреки, че само слепец не би разчел и предишните индикации, за кризата, която обхвана германците, пише немското издание Spiegel в свой анализ.

Например конфликтите в партията на Меркел - Християндемократическият съюз, конфликтите на съюза със социалдемократите в рамките на управляващата коалиция и западането на някои германски провинции заради липсата на пари.

Всъщност, Германия се бори да запази самообладание и да се предотврати паниката, обхванала страната, но това изглежда невъзможно.

Какво може да се направи?

В понеделник сутринта високопоставени членове на Християндемократическия съюз се срещнаха с 16 кметове, в чийто общини кризата с бежанците нараства. Те се оплакаха от липса на финанси, лекари и място, където могат да настанят имигрантите.

Меркел обаче настоява за обединение на германците и адекватни решения, които обаче тя самата не излага съвсем ясно.

Можем да го направим?

Смелата покана на Меркел отекна като ехо в цял свят. Поканата й към всички, които бягат от военен конфликт, беше споделене във Facebook, Twitter, SMS-и, електронна поща и т.н. Това накара стотици хора да тръгнат към "обетована Европа".

До колко ситуацията е под контрол?

Ерата Меркел започна точно преди 10 години, на 18 септември 2005 г., когато тя победи Герхард Шрьодер в общите избори. От тогава насам, Меркел винаги се е готвила за тежки битки. Тя "си пази гърба" не само от Шрьодер, но и от врагове в рамките на собствените си редици, които са просто чакаха подходящия момент да я свалят от пиедестала.

Този момент така и не дойде. Само че Меркел най-сетне показа слабост в политиката си спрямо бежанците, според нейните опоненти, които биха могли да използват това срещу нея. Въпреки това според голяма част от германците бежанската политика, прокарана от Меркел, има за цел да направи Германия моралната суперсила на Европа.

Настроението се мени

Думата на германския канцлер винаги е била важна за ЕС. Към момента обаче Меркел бавно, но сигурно губи позиции. Заради настояването на Германия за приемането на бежанци на квотен принцип, Меркел е проклинана от източноевропейците, а Великобритания категорично й обърна гръб.

В рамките дори на собствената си партия, Меркел започна да си създава още врагове, които смятат, че ситуацията с бежанците се изплъзва от контрола на канцлера.

Според тях първоначално тя е направила щедър жест към нуждаещите, но не е преценила последствията. В това има немалка доза истина, като се има предвид колко дълго Меркел игнорираше предупрежденията на министъра на вътрешните работи на Германия Томас де Майзер за нарастващият брой бежанци.

Партньорите на Меркел извън евросъюза се състезават да я поздравят. The New York Times няколко пъти показва Меркел на първа страница с едно голямо "Браво", а израелският историк Том Сегев написа подробна статия, в която нарича поведението на Меркел "благородно и похвално".

Европейските партньори на Германия обаче искат да кажат на Меркел всичко друго, но не и браво. И както споменахме по горе, въобще не става дума само за унгарския премиер Виктор Орбан, който открито се бунтува срещу бежанската политика на Германия.

Преобладаващото мнение е, че поканата на Меркел към бежанците беше разбрана като покана от цяла Европа. В момента континента капитулира пред мигрантите, а всички търсят вината за това в Ангела Меркел.

Канцлера загуби чувство на мярка

Европа не разбира германското разбиране за човечност. Британското правителство вече дори не крие ужаса си от идеите, които Германия предлага. Тереза Мей заяви, че Европа трябва да помогне на нуждаещите се, а не на тези, които просто искат да живеят в Европа, като намекна, че голяма част от имигрантите всъщност не бягат от военни конфликти.

Тя е категорично против плана на Меркел за разселване на бежанци между страните членки на Европейския съюз.

Френският президент Франсоа Оланд, който Меркел направи един от малкото си европейски съюзници, заяви, че ще приеме 1000 бежанци от Германия. Вероятно дори няма нужда да отбелязваме, че бройката е нищожна. Въпреки това в тази тежка криза Германия е благодарна дори и за това.

Интересното е, че дори в самата Германия няма единна политика. Германският вътрешен министър Томас де Майзер е в процес на промяна на германският подход към бежанците. Планът му се уповава на така нареченото Дъблинско споразумение. Германия ще даде на бежанците "малка субсидия за пътните разходи" и ще ги депортира обратно в първата си страна членка ЕС, в която са пристигнали.

решенията на Меркел ясно очертават граница между политика, която е добра и тази, която е правилна. Разликата е стара, колкото философията за политиката изобщо. Още немският философ Макс Вебер очертава границата между етиката на убеждението и етиката на отговорността.

С други думи, има разликата между политика, които се ръководи единствено от морала и тази, която предвижда последиците.

С други състрадателните хора виждат смисъла в това да приютиш нуждаещият се, но тук неизбежно изкача въпросът кое по-важно: "Да спасиш бежанците или Европа?". Няма какво да се лъжем имигрантите, които заливат Стария континент идват от друг свят, в който демокрацията не е като нашата, ако изобщо съществува, а християните са неверници.

Малкият грозен компромис

Вчера министрите на вътрешните работи на ЕС постигнаха споразумение "с голямо мнозинство" за разпределянето на 120 000 мигранти между страните членки. На извънредния Съвет по правосъдие и вътрешни работи на ЕС вътрешните министри успяха да преодолеят противопоставянето на редица източноевропейски страни срещу квотите, предложени от Европейската комисия.

Междувременно Европейската комисия обяви, че ще открие утре наказателни процедури срещу държавите от ЕС, които не регистрират чужденците, навлезли на тяхна земя.

В сряда европейските лидери ще се отправят към Брюксел за среща, за да обсъдят отново ситуацията.

В солидарността на Европа се появява малък грозен компромис. Той обхваща големи телени огради, центрове за бежанците извън границите на държавите членки и пари за страни като Ливан и Турция, които могат да предотвратят похода на бежанците към Запада.

Самата Меркел вече призна, че едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправена Европа е постигането на съгласие за политиката на даване на убежище в ЕС.

Все пак походът на Меркел да превърне Европа в еталон за морал не е безсмислен. Тя накара много европейски лидери да се замислят за границите на толерантността.