Иван Костов: България трябва да излезе от валутния борд

"България трябва да излезе от валутния борд, независимо от това дали ще влезе в еврозоната или не. Валутният борд може естествено да прелее в членството на България в еврозоната. Това заяви бившият премиер и екс лидер на СДС Иван Костов, цитиран от БНР. По думите му паричният съвет е временна мярка, която спира БНБ да води цялостна монетарна политика.

"При гарантиране на БНБ на условията, които са валидни за централните банки на страните членки на ЕС, е изключително важно БНБ да е с развързани ръце като провежда монетарната политика на държавата", категоричен е десният министър-председател, чието управление въведе валутния борд преди 20 години.

Според него БНБ вече трябва да извършва по своя преценка левови емисии и да изпълнява функциите на банково кредитиране, да си възстанови естествените функции.

"В противен случай България е принудена с букаи на краката да се опитва да настига водещите европейски страни от гледна точка на монетарната си система. Валутният борд не е задължително обвързан с въвеждането на еврото. Ако намаляват шансовете на България да влезе в еврозоната, България задължително трябва да излезе от валутния борд. Ако ще се разпада еврозоната, пак трябва да излезе, защото страната трябва да разполага със своите суверенни права да емитира собствената си валута съобразно собствената си преценка", смята Иван Костов.

Тази година България ще отбележи 20 години от въвеждането на валутния борд, като сред основните политически партии от години има консенсус за поддържането на паричния съвет до присъединяването на страната към еврозоната. Политическият елит твърди, че именно бордът е в основата на финансовата стабилност на страната и премахването му би било сериозен риск, но не се коментира обстоятелството, че бордът е и ограничение пред икономическото развитие и растеж.

Според Костов паричният съвет е временна мярка, която спира БНБ да води цялостна монетарна политика, а 20 години не са малък период от време. От няколко години насам Костов обяснява, че българският борд вече е близо до максимума на периода от време, в който може да функционира. Аргументите на Костов са, че прекалено дългото поддържане на борда води до формирането на различни дисбаланси в икономиката и до изоставане в икономическото развитие. Пред Mediapool той уточни, че има доклад на МВФ, в който е посочено, че държавите с валутен борд изостават в сравнение с тези, които нямат такъв строг паричен режим.

"През 1997 г. например Румъния и България имаха еднакъв БВП на глава от населението, докато през 2016 г. БВП на глава от населението в Румъния е с 43% по-висок", изтъкна Костов.

Според бившия премиер членството на България в ЕС гарантира, че дори извън валутен борд правителството ще има достатъчно ограничения, за да не се стигне до произволни харчове, ако на централната банка бъде разрешено да го кредитира.

"България от 2-3 години отговаря на Маастрихтските критерии за членство в еврозоната, но въпреки това европейските лидери не допускат страната. Колко време още трябва да чакаме в режим на валутен борд?", попита Костов.