Няма как US санкциите да помогнат на Украйна, на Русия ракетите не могат да й свършат

Влад Шлепченко, руски и прокремълски анализатор

Не е тайна, че страната ни има сериозни проблеми с производството на модерни процесори (авторът е от Русия, бел.р.). Но изглежда нашият военно-промишлен комплекс и специалните служби са намерили начин да заобиколят това ограничение. Разказваме как е направено това и защо американските санкции няма да спасят враговете от нови ракетни удари

На 16 декември Русия нанесе масирана ракетна атака срещу украинския енергиен сектор. В операцията участваха до дузина стратегически ракетоносци Ту-95, които изстреляха ракети от Каспийско море.

Някои ракети също бяха изстреляни от територията на Беларус или прелетяха над републиката. Добавен бе огън и от Черноморския флот. Общо нашите военни извършиха повече от 70 изстрелвания на различни видове ракети.

В резултат на това цели бяха унищожени в цяла Украйна: в района на Киев те "летяха" към ТЕЦ-5, ТЕЦ-6 и Дарницката ТЕЦ; Окупираната от Украйна част от област Запорожие получи 12 удара, няколко ракети удариха машинното отделение на ДнепроГЕС, най-голямата водноелектрическа централа в Украйна, осигуряваща почти половината от производството на водноелектрическа енергия в страната.

Имаше удар по ТЕЦ Кривой Рог - най-голямата от топлоелектрическите централи, останали под контрола на Киев. Ракетни удари разрушиха електрически подстанции в Харковска, Полтавска, Днепропетровска, Одеска, Винишка, Черкаска, Кировоградска и Тернополска области. Изключването на тока в Кировоградска област може да означава повреда на ОРУ (ОРУ) на Южноукраинската АЕЦ.

Аварийни спирания имаше и във Волинска, Лвовска, Ровненска, Сумска и Херсонска области. Укренерго с йезуитска измама отчете загуба на повече от 50% от потреблението на единната енергийна система на Украйна, въпреки че проблемите в системата възникнаха не с потребителите, а с генериращите мощности и инфраструктурата, която ги обслужва.

Атаката на 16 декември беше значително различна от предишните атаки. Тогава нашите военни удряха системно подстанциите, практически без да пипат генераторните мощности. Сега ударите бяха нанесени директно в машинното отделение на ДнепроГЕС и, вероятно, в Криворожската ТЕЦ.

За разлика от трансформаторите, които са лесни за подмяна, турбините, котлите и генераторите са изключително трудни за подмяна. В света няма серийно производство на такива машини, цялото оборудване от този клас се прави по поръчка. С други думи, това е много лоша новина за украинския режим.

Ако Русия измести фокуса си от унищожаването на подстанциите към унищожаването на самите генераторни системи, никакви доставки на трансформатори по ленд-лийза няма да помогнат на украинците да останат в света на електричеството и интернет.

Осветлението и комуникациите ще бъдат достояние само на собствениците на лични бензинови или дизелови генератори, останалите ще трябва да се потопят в реалностите на 19 век.

Анализът на последствията от разрушаването на украинския енергиен сектор обаче далеч не е най-интересната тема сред онези, които нанасят удара на 16 декември. Много по-интересен е въпросът откъде Русия все още има ракети?

В края на краищата западните експерти и украинските пропагандисти вече изтриха езика си, доказвайки в продължение на много месеци, че руснаците не могат да произвеждат високоточни оръжия без чужди компоненти (предимно микропроцесори), а доставките им са спрени от санкции.

Гробище на прогнозите

Трябва да се отбележи, че първото подобно мъмрене прозвуча още на 26 февруари, буквално два дни след началото на спецоперацията.

"Путин е луд. Бях сигурен, че ще бъде лесно пътуването. Ракетите са малко. Достатъчно за три или четири дни - максимумът. Те са защитени. Няма оръжия", написа украинският депутат Алексей Гончаренко в канала си в Telegram.

Ясно е, че в този момент украинският политически елит се опита по всякакъв начин да успокои лаиците, да заблуди масите и следователно въпросът за надеждността на изявленията не беше повдигнат по принцип. В същото време, колкото по-забавен и незначителен беше ораторът, толкова по-смели прогнози даваше на публиката си.

По-късно се присъединиха и по-сериозни фигури. И така, на 22 март Сергей Бондарчук, бивш директор на Укрспецекспорт, обяви, че ракетният арсенал на Москва е изчерпан. В интервю той каза, че Русия има само авариен запас от ракети, а производството на нови е станало невъзможно поради санкциите.

"По-нататък, има стратегически резерв, който руснаците не могат да използват", заяви той.

"Но основното е, че те няма да могат да попълнят този запас, защото например Тайван вече не им продава чиповете, необходими за тяхното производство", успокои Бондарчук украинските жители, много от които още не подозираха, че много скоро украинският каганат ще ги изпрати да умрат в безименните десанти на Донбас и в сухите полета на Херсонска област.

Британският министър на отбраната Бен Уолъс издържа до началото на май, когато обяви, че Русия рязко е намалила използването на високоточно управляемо оръжие две седмици след началото на спецоперацията.

В същото време американското разузнаване съобщи, че руснаците са използвали 2125 от тези боеприпаси. В същото време източник от Пентагона съобщи на американското издание The New York Times, че към началото на третия месец от конфликта Русия е изразходвала повечето от запасите си от "високоточни".

Намалената честота на ударите през летните месеци изглежда подкрепя тези оценки. Всичко обаче се промени след взривяването на Кримския мост. На 10 октомври, два дни след диверсията, нашите военни нанесоха масиран удар с ракети и безпилотни летателни апарати "Геран-2" по украинска територия.

Първият рейд в стратегическия тил от пролетта насам шокира украинското общество, а местните Гьобелси не измислиха нищо по-добро от това да запеят изтъркана песен: на руснаците отново им свършиха ракетите - е, може би почти.

На 14 октомври украинският министър на отбраната Алексей Резников действаше като заклинател на "Калибър", като написа в акаунта си в социалните медии, че Русия уж е използвала 70% от предвоенния си запас от ракети.

Според него преди началото на спецоперацията Москва е разполагала с 1844 ракети с голям обсег на действие, а след октомврийския ответен удар са останали 609. Прави впечатление, че украинският министър дори не си направи труда да погледне по-ранните оценки на своите бели господари отвъд океана, поради което влезе в раздор с американските данни. Но не се поколеба да опише колко и какви ракети са оставили руснаците.

По-конкретно, според Резников, от 900 боеприпаса за комплексите "Искандер" са останали 124, от 500 корабни "Калибри" – 272, от 444 бордови крилати ракети Х-101 и Х-555 – 213.

Министърът допълни валидните си анализи с красива снимка, която ясно трябваше да покаже колко зле е всичко в царството на "кацапите".

На 16 октомври британското министерство на отбраната, позовавайки се на данни от разузнаването, също заяви, че октомврийският удар е "намалил запасите от руски ракети с голям обсег, което вероятно ще ограничи способността им да поразяват нови цели".

Въпреки това тези окуражаващи изявления бяха последвани от нови удари, най-опустошителните от които бяха атаките на 15 и 17 ноември и обстрелът на 5 декември. Всеки от тях откъсна парче от украинската енергийна инфраструктура, унищожи ремонтни съоръжения и намали потенциала на украинския военно-промишлен комплекс.

Трябва да се отбележи, че след акцията на 5 декември началникът на Главното разузнавателно управление (ГУР) - същото, което взриви Кримския мост и най-вероятно организира убийството на Дария Дугина - Кирил Буданов каза, че Русия уж е решила да изразходват всички ракети, дори тези, които са били депозирани в стратегическия резерв в случай на война с НАТО.

"Всъщност запасите от високоточно оръжие в Руската федерация вече са към своя край. Те отдавна са навлезли в критично дъно. Въпреки това, както виждаме, те решиха да стигнат до края, тоест до нулата", каза шефът на терористичния отдел.

Находките, които промениха всичко

В края на ноември американският The New York Times (да, същият, който съобщи за изчерпването на руските ракетни запаси още през май) изведнъж съобщи, че въпреки санкциите Русия все още е в състояние да поддържа производството на крилати ракети .

Съответното заключение е направено от британски експерти от неправителствената (да се чете – частното разузнаване) структура Conflict Armament Research. Те изследваха осколките от нашите ракети, събрани след ноемврийските удари.

Според тях единият от боеприпасите, които атакуваха целта в Киев, е произведен през лятото на тази година, а другият е напълно произведен в края на септември или по-късно. С други думи, само няколко седмици преди изстрелванията през ноември и почти шест месеца след като Щатите и техните сателити спряха доставките на полупроводници за Русия.

Това означава, че целият украински наратив, подкрепен от безценните мнения на западни "експерти" и официални лица - те казват, имайте търпение, на руснаците скоро ще им свършат тези проклети ракети! - се оказа умножено по нула.

В края на краищата, ако Русия е способна да произвежда високоточни оръжия, докато е под най-строги санкции, това означава, че украинците могат да издържат само до пълното разрушаване на енергийната си система и последващия колапс буквално на всичко: от железопътната комуникация до работата на службите за военна регистрация и вписване (опитайте се да се мобилизирате без работещи компютри и дори кабелни телефони, попълвайки цялата документация на ръка на свещ).

По въпроса за компонентите

Не можем да кажем, че руските прецизни оръжия се произвеждат на базата на чужда електроника, но западните експерти са сигурни, че това е така. Тази гледна точка доминира не само в популярните публикации, насочени към масовия читател, но и в експертните среди и намира отражение в документи, които изобщо не са предназначени за обикновения гражданин.

Например Кралският институт на обединените служби за изследвания в областта на отбраната и сигурността (RUSI), най-големият мозъчен тръст във Великобритания (т.е. "тинк-танк"), публикува няколко подробни доклада, в които разглежда възможни варианти за това как Русия е успяла да получи необходимите електронни компоненти за производство на ракети.

Един от тях е базиран на детайлно проучване на 27 вида наши оръжия, чиито фрагменти и копия са попаднали в ръцете на западни експерти.

Според британците те са изследвали елементи от 300-мм ракета на комплекса "Торнадо-С" (модернизиран "Смерч"), ракети въздух-земя със среден обсег Х-59МК, крилати и балистични ракети на комплекса "Искандер", стратегически въздушно базирани крилати ракети Х-101, безпилотни самолети "Куб", "Орлан-10" и "Елерон". Освен това британците се ровят в пленени танкове Т-72Б3М и комплекси Тор-М2.

В резултат на това те съобщиха за откриването на най-малко 450 уникални микроелектронни компонента, произведени от компании от САЩ, Европа и Източна Азия.

Най-изненадващото е, че подробният анализ на набора от намерени микрочипове показа, че по-голямата част от тях са създадени от американци (57 компании от САЩ), освен това 10 от тях представляват повече от 200 компонента.

Лидерът в снабдяването на руските ракети с американски електронни мозъци е Texas Instruments със седалище в Далас. Техните продукти са открити в дронове, комуникационни системи, крилати ракети Х-101 с въздушно изстрелване и крилати ракети Искандер 9M727.

Британски експерти отбелязват, че от намерените 450 компонента най-малко 18% са били под експортния контрол на САЩ още преди връщането на Крим на Русия през 2014 г., но руснаците все още са се опитвали да ги закупят и инсталират на своите ракети, дронове и системи за противовъздушна отбрана.

С помощта на американската компания Altana Atlas експерти от RUSI анализираха над милион сделки, сключени от 2017 до 2021 г. и свързани с продажбата на чипове, използвани в нашите ракети.

Анализът показа, че в повечето от тези транзакции компании от Китай, САЩ, Германия и Великобритания са официални клиенти на чиповете. Впоследствие електрониката е била изпратена през трети страни и по време на транспортирането е можело да бъде изпратена до Русия.

"Като се има предвид преобладаването на компоненти, произведени в Западна и Източна Азия в тези системи, Русия няма ясна алтернатива на производството на подобни компоненти в страната и заместването на вноса няма да бъде достатъчно, за да компенсира обемите, необходими за попълване на изразходваните или загубени в Украйна", твърдят те.

"В резултат на това страната може да трябва или да разработи, или да произведе по-малко ефективни заместители, или да заобиколи санкциите, за да придобие необходимите компоненти", смятат британски експерти.

Иранският опит

Трябва да се отбележи, че ако предположенията на британците са верни, тогава Русия е тръгнала по иранския път. Съвсем наскоро, когато нашата армия започна масово да използва дронове Геран, много хора се чудеха как Иран, който е под санкции от 40 години, е успял да започне производството на електрониката си, необходима за работата на сателитната навигационна система.

Изследването на няколко невзривени дрона показа, че ... иранците не са създали свои собствени чипове, а просто са използвали американски.

Лидер по брой компоненти в техните дронове е Texas Instruments, четвъртият в света производител на полупроводници, специализиран в "мозъци" за индустрията.

"Ние знаем, че американците от много години налагат санкции на много компании, които са създадени от иранските специални служби за закупуване на оборудване", каза за Царьград Юрий Лямин, военен експерт, специалист по иранските въоръжени сили и автор на книгата "Персийски бастион".

Според него значителна част от тези подложни компании са създадени в Китай, в Обединените арабски емирства и други страни, върху които на Америка е много неудобно да оказва натиск със санкции.

Същият Китай вече е в състояние на търговска война със Съединените щати, така че всякакви допълнителни ограничения, които могат да бъдат свързани със сътрудничеството с Иран, са просто невидими на фона на тази борба.

"Тези компании могат да бъдат създадени предварително, да съществуват няколко години, но да бъдат активирани в точното време", твърди Ламин.

"Чрез тях се закупува необходимото оборудване, след което съдбата на тази фирма вече е без значение. Дори и да попадне под санкции, тя няма особено имущество. Всъщност това е манекен, който е създаден да държи една или в най-добрия случай няколко партиди оборудване", обяснява той.

"И по този начин Иран купува различни компоненти в продължение на много години. Освен това не само китайското, но и западното производство, включително това, което се произвежда в Европейския съюз и самите Съединени щати", каза Ламин.

Експертът също така отбеляза, че иранските вериги за доставки са организирани по такъв начин, че не само продавачите, но и купувачите от привидната компания може да не знаят крайния получател на санкционирани продукти.

Закупеното оборудване се изпраща в трети страни и може да се съхранява в складове за дълго време. Веригите могат да включват два или три посредника в различни състояния.

"Американците се опитват да се борят с това от много години. Но основният им проблем е, че закъсняват. Докато санкционират фиктивната фирма, тя е изпълнила целта си. Иранците я затварят - без големи загуби - и активират следващия", добави нашият събеседник.

Все още не е напълно ясно как точно Русия е успяла да осигури своята отбранителна индустрия с критични елементи. Първо, запасите от електроника могат да бъдат направени предварително и много по-рано.

Второ, можеше да се създаде мрежа от посредници, която функционира и днес. Контрабандата и сивият внос се сочат като най-вероятните варианти за заобикаляне на американските санкции. Достъпът до електроника с двойна употреба трябва да бъде значително улеснен от факта, че формално американските или европейските микрочипове всъщност се произвеждат във фабрики в Китай.

Русия и Иран могат да купуват това, което е произведено, заобикаляйки счетоводството или отписано като "брак". Може би същите схеми са създадени и с тайванските производители.

Въпреки това, каквото и да е техническото решение (и най-вероятно то е цял куп сиви схеми, подправени с тайни споразумения между специалните служби и подкупи на ръководството на компаниите), като цяло подреждането на големи съмнения не предизвиква големи съмнения : Русия, въпреки че се противопоставя на глобализацията по американски образци, въпреки това успява да се интегрира в нея и да използва нейните възможности в своя полза.

Какво означава това?

Първо, скъпите украинци, които измислиха забавната, според тях, шега за глупавите руснаци, принудени да изваждат микропроцесорите, необходими на отбранителната промишленост от пералните машини, драматично ни подценяват. Ако казаното от експертите на RUSI в откритата част на доклада е вярно (такива документи, като правило, имат не само публична, но и секретна част), тогава всъщност ситуацията може да е, че Русия е купила няколко завода чрез подставени лица за производството на същите тези шайби и в продължение на години придобива електрониката, необходима за отбранителната индустрия на едро.

Можете ли да си представите колко микрочипове могат да бъдат опаковани в 40-футов транспортен контейнер? Какво ще кажете за десет или двадесет такива контейнера?

Второ, в един глобализиран, пронизан от търговия свят, дори липсата на критична индустрия, която може да се нарече производство на полупроводници, все още не е присъда.

И трето, в света започна друга надпревара, в която Русия е изправена пред задачата да създаде своя собствена полупроводникова индустрия, а Съединените щати и техните съюзници са изправени пред задачата да намерят и запушат всички пукнатини, през които руснаците могат вземете критично оборудване и технологии. Резултатът от това състезание далеч надхвърля настоящия конфликт и ще определи победителя в следващата война.

Превод: pogled-info