Петър Волгин: Винаги верни на Големия брат

Преди слънчевите лъчи на демокрацията да огреят страната ни, България беше известна по света като най-безпрекословният сателит на Съветския съюз. Останалите държави от тогавашния соцлагер все в някакъв момент проявяваха известна независимост. Или се вдигнаха с оръжие като унгарците през 1956 г., или се опитахада прокарат "социализъм с човешко лице" като чехите и словаците през 1968 г., или отказаха да изпратят войски, като румънците през същата година, за да бъде смазана "Пражката пролет", или създадоха независим синдикат като поляците през 70-те години. И само нашата татковина пазеше строго  чинопочитанието, станеше ли дума за Големия съветски брат.

Интересно е, че след като преди 30 години изгряха демокрацията и свободата, това поведение не се промени ни на йота. Отново гърбът на нашите управляващи е извит под формата на буквата Г в общуването с Големия брат. Е, сега това е американският, а не съветският голям брат, ама това са подробности от пейзажа. Не е толкова важно как се казва съответният чужбински началник. Важното е какво е поведението на управляващите към него. А то винаги е едно и също - лакейско. На всичкото отгоре управляващите се гордеят с него.

Да вземем поредната шпионско-дипломатическа афера. От няколко месеца насам българската държава проявява невиждана активност по разкриването и изгонването на чужди дипломати, заподозрени в извършването на шпионска дейност. Похвално е това усилие. Чуждите шпиони трябва да бъдат разобличавани. И сигурно дълго щяхме да ръкопляскаме на нашите държавници, ако те не се ограничаваха единствено с гоненето на руски дипломати. Тази едностранчивост поражда разни съмнения в душите ни. А вероятно не би трябвало да се съмняваме. Сигурно в другите посолства няма шпиони. И е повече от сигурно, че в амбасадите на САЩ, Великобритания, Франция и останалите работят чисти като сълзи дипломати или, в краен случай, орнитолози, спалеонтолози и любители-химици. Всеки, който мисли обратното, е комунист и агент на КГБ и Путин. Шпиони работят само в руското посолство и свещен дълг на всеки правоверен евроатлантик е да ги разобличава 24 часа в денонощието.

Пък и руснаците са много лоши хора. Това ние много добре го знаем, защото постоянно ни го повтарят по телевизора. Ето, опитаха да отровят татко и дъщеря Скрипал. И татко и син Гебрев се опитаха да отровят. И тук отново някакви съмнения се прокрадват в иначе стопроцентовите ни евроатлантически души. По телевизора постоянно ни обясняват, че руснаците са безпощадни ликвидатори и сложат ли някого на мушката, с него е свършено. Няма спасение. А пък вижте какво странно нещо стана - г-н Скрипал оцеля, дъщеря му също. И г-н Гебрев оцеля. И сина му. По пътя на логиката стигаме до извода, че в такъв случай може би не са ги тровили руснаците. Обаче правоверното ни евроатлантическо съзнание веднага отхвърля този извод. По телевизора казаха, че са руснаците. Значи са те. И вече цели трима руснаци имало заподозряни за опита за отровителство на семейство Гебреви. Пак по телевизора го съобщиха. Вярно, опитът за отравяне е отпреди пет години, а обвиненията едва сега дойдоха. Дали това скорострелно обвинение не е свързано с факта, че ние отказваме, засега поне, да се откажем от участието си в "Турски поток"? Големият брат специално ни каза да се откажем. Дори с намек не си послужи. От страх да не би намекът да не бъде разбран.

До този момент някакси удържаме на натиска. И се откупваме. С купуване на самолети и гонене на руски дипломати. Ако трябва, още самолети ще купим и още дипломати ще изгоним. А в крайна сметка, ако евроатлантическата солидарност толкова го изисква, и от "Турски поток" ще се откажем. И от суверенитета си ще се откажем. Съвсем. Само и само Горемият брат да е доволен от поведението ни.

Петър Волгин, infacto.bg