Пускането на бомби, без мисъл за последствията, влошава конфликта в Близкия изток

Изглежда, че когато британският премиер Дейвид Камерън е казал миналата седмица, че иска страната да започне да ''прави повече'' срещу ''Ислямска държава'', всъщност е имал предвид да се прави повече за да направи ситуацията по-неясна, груба и опасна, коментира политическият журналист на The Independent.

В момента Великобритания е част от сделка, сключена между САЩ и Турция, според която коалицията срещу ''Ислямска държава'' може да използва базата в Инджирлик, в замяна на което Турция ще се възползва от ударите срещу терористичната организация, за да напада и кюрдите в района.

Въпреки твърденията на Държавния департамент на САЩ, че обединението на двете условия – използването на базата и ударите срещу Кюрдската работническа партия (ПКК), е ''съвпадение'', става ясно, че Турция не би могла започне операцията без тихо съгласие отвън.

Всъщност, само преди дни Белият дом излезе с позиция, че Турция ''има правото да се защитава'' срещу атаките на ПКК.

Нека тук припомним, че ПКК, заедно със сестринската си организация в Сирия – Партия на демократичния съюз (ПИД), прави доста за да обезвреди ефективно силите на ''Ислямска държава''. Турция обаче изглежда е по-притеснена от вече постигнатия от кюрдите контрол над турски територии, отколкото от нападенията на ''Ислямска държава''. Страната дори беше обвинена, че е подкрепяла терористичната организация тайно или в най-добрия случай не е пречила на действията й.

Ефективността на кюрдските усилия срещу ''Ислямска държава'' са в остро противоречие с водените от САЩ въздушни атаки в Ирак и Сирия, които а постигнали минимален резултат. Тази ситуация вероятно няма да се промени дори след като започне да се използва и базата в Инджирлик.

Причината се крие в това, че въздушните удари са безсмислени без подкрепа от местните власти на политическо ниво. Либия и Ирак са един от примерите, тъй като изпаднаха в състояние на хаос след предполагаемите ''хуманитарни интервенции'' на тяхна територия.

Подобен род коалиции водени от САЩ и подкрепени от Великобритания продължават в същия дух, като също непрекъснато изменят позицията си по отношение на кюрдите или други местни групировки.

Междувременно, агресивните ислямистки групировки в Сирия непрекъснато се опитват да се ''ребрандират'', за да отговорят на западното определение за ''умерена'' организация. Такава е Джабхат ал Нусра, която е свързана с Ал Кайда и според неправителствената организация Human Rights Watch е била отговорна за ''систематични и широко разпространени екзекуции'', включително такива на цивилни граждани, както и много други. Всички те настояват, че не са свързани с Ал Кайда и уверяват, че не биха извършвали покушения над цивилни. Няма и сериозни последствия за заловени техни членове и лидери.

Истината обаче е, че Западът редовно подкрепя съмнителни организации и режими в Близкия изток, които в последствие се оказва, че преследват катастрофални и сепаратистки цели. Последният пример може да бъде открит в следвоенната помощ отправена към Ирак. Именно затова, асоциираните с Ал Кайда организации смятат, че ако вдигнат шум в правилната посока, западните страни ще започнат да гледат на тях като на легитимни опозиционни сили.

Всяка страна подкрепя различни играчи според собствените си стратегически планове, които обаче нямат нищо общо с хората, които умират и се налага да бягат от войната.

Хората, които подкрепят идеята за незабавна интервенция от страна на Великобритания настояват, че ''трябва да се направи нещо в помощ''. Но едно от най-полезните неща, е онова, което Европа се опитва да избегне – да приеме повече бежанци.

До момента, Великобритания е приела малко по-малко от 200 сирийски бежанци от всички 4 милиона разселени. Според изданието, това е истинският индикатор за това доколко Дейвид Камерън действително се интересува от събитията в Близкия изток.