Русия ще победи пак, защото се бори за съществуването си, а САЩ и Англия за пари

Александър Русин, анализатор и прокремълски политолог

Русия се бори за съществуването си. За историята и културата, които са нейната същност. Русия се бори за живота.

Все още не всички разбират това. Далеч не всички. Следователно, засега Русия не се бие с пълна сила. Дори не наполовина. Вероятно с една четвърт, ако не и по-малко. Дори не с една лява ръка, а с два пръста на лявата ръка. От време на време поглежда към бойното поле. Воюва с един поглед.

Така че, разбира се, не можете да спечелите. Не и срещу този противник.

Ако само Украйна беше противник, щеше да е съвсем друг въпрос. Украйна щеше да бъде победена още през юни. Дори и с два пръста. Дори един поглед.

Украйна също се бори за съществуването си. Освен това се бори за своята същност. За тяхната идея. Но идеята й е грешна. А същността е гнила, основана на отричането на своята руска история и руски корени, на противопоставяне на Русия, на омраза към всичко руско и към всички, на които Украйна дължи появата и съществуването си.

Украйна сама си е враг. Тя се самоунищожава. Преди всичко себе си, а след това и другите. Следователно Русия отдавна щеше да я победи, както и сега воюва, с по-малко от половин сила, с един поглед, с два пръста на лявата си ръка. Народна милиция и музиканти.

Украйна се бие на смърт, но предварително е избрала смъртта и затова е обречена. Всичко, което тя може да направи, е само да удължи страданието на себе си и на своя народ, а с това и на жителите на Донбас и Новорусия. Украйна може по пътя към окончателното самоунищожение да потопи в земята много войници, свои и чужди. Но в крайна сметка тя все пак губи.

Ако беше само в Украйна тази война отдавна щеше да е свършила. И изобщо нямаше да започне, ако беше само Украйна.

Но зад Украйна са САЩ и Великобритания. Лондон и Вашингтон. И цяла континентална Европа подчинена на тях, с Германия и Франция, които веднъж вече опитаха Русия на зъб. Счупиха си го, но не го забравиха.

А зад Украйна е Полша. Варшава. Която също веднъж си счупи зъбите в Русия. И дори притежаваше Украйна. Половината от това, което сега се нарича Украйна. И изигра важна роля за възникването му. И също не го забрави.

И сега няма да е възможно да ги победим всички толкова лесно, колкото Украйна, биейки се с половин сила, а още повече с четвърт сила, с два пръста на лявата ръка, с един поглед, в смешна формация.

Когато Украйна загуби, а тя неизбежно ще загуби, и вероятно съвсем скоро, поне скоро по историческите стандарти, тогава ще започне истинска война, в която няма да е толкова лесно да се спечелим.

Трябва да се бием сериозно. Много сериозно.

Ще трябва да започнем.

Трябва да си спомним как се прави.

Не само Донбас. И не един процент от призованите за частична мобилизация резервисти заедно с опълчението. И не група депутати и двама министри и половина. Всички до един.

И главнокомандващият ще трябва да премине от церемонии по награждаване и празни пътувания към реално управление на страна във война.

И ще трябва да се справите с приемането на наистина трудни решения. Не чрез прехвърляне на градове на врага с някакви неясни цели, а чрез елиминиране на врагове в собствената им среда. Може би дори физически. Може би дори приятели.

Ако успеем, ще победим.

Ако не успее, Русия ще трябва да си спомни още няколко страници от собствената си история и да премине през нещо, за което сега е страшно дори да се мисли и не е съвсем приемливо да се говори открито.

И едва когато Русия осъзнае, че наистина са дошли да я убият, че това не е шега, не е филм, не е сън и не са празни истории на ужасите - когато Русия наистина разбере това, напълно почувства заплахата, надвиснала над нея - само тогава.....

Усещайки миризмата на изгоряло, изгоряла плът, гледката на разкъсани тела, които вчера са били ваши приятели и любими, които са ви говорили, смеели са се и са плакали, с които толкова много е било свързано и толкова много е планирано - изправени пред това, където сега е толкова спокойно и уютно, където само новините от телевизията напомнят за войната и само когато включите новинарския канал, когато вече няма да бъде телевизионен репортаж, а реалността зад прозореца, когато на изхода от входа можете да хванете въздушния удар, да се върнете у дома и да откриете, че няма дом и да се радвате, че никой не е умрял в същото време, когато загубата на колело, като се натъкнете на венчелистче, няма да е толкова лошо, защото стъпването върху него и загубата на крак е много по-лошо - тогава...

Когато не само Донбас ще знае как изглежда войната "не по телевизията", не само Херсон и Запорожие, не само Харковска област... и не само Украйна...

Не знам кои градове в Русия ще трябва да разберат за това, бих искал, разбира се, никой, но има подозрение, че докато Русия не види това със собствените си очи, не по телевизията, а със собствените си очи, тя няма да осъзнае, че това е истинска война и че наистина има за цел да я убие.

И докато не разбере, няма да започне да се бори с пълна сила.

Междувременно, докато не започне да се бие с пълна сила - няма да победи главния враг.

Основният враг не е Украйна.

Украйна ще загуби. Почти се е изгубила. Изгубена за себе си. Унищожила се отвътре. Тя уби всичко човешко в себе си, изкорени, изгори и разпръсна на вятъра всичко добро, което беше в нея.

Украйна като такава вече не съществува - Украйна, която познавахме някога. Остава страна на зомбита, страна на наркомани, страна на Франкенщайн, бушуваща, убиваща, но напълно обречена. Тя вече не може да бъде спасена. И повече няма да съществува дълго.

Войната обаче няма да приключи с поражението на Украйна.

С поражението на Украйна войната едва ще започне.

И това ще бъде истинска война с истински враг, с който Русия се сблъсква всеки век и не се е сблъсквала от почти сто години. Време е да се изправим отново.

Но да спечелим с два пръста на лявата ръка, с един поглед, с шеги, закачки, подигравки, вече няма да работи.

Русия ще победи.

Определено ще спечели.

Защото Русия се бори за живот, за своето съществуване, за своята история и култура, които съставляват нейната същност.

САЩ и Великобритания се борят за пари, за възможността да управляват света, за възможността да ограбят целия свят. Също така, в известен смисъл, за своята същност, която е гнила.

Противниците на Русия са от грешната страна на историята и затова са обречени.

Но това са много силни противници и ще бъде възможно да ги победим само с цената на огромни, титанични усилия.

И само когато победата стане толкова неочевидна, че ще има общо усещане, че утрешният ден може просто да не дойде и следователно вече няма да има смисъл да спестявате нещо и да го отлагате за по-късно, няма да има какво да губите, защото утре, може би нищо няма да е полезно - ето тогава Русия ще хвърли последните 200% от силите си във войната - точно толкова, колкото ще е необходимо за победа.

По-малкото не е достатъчно, повече е невъзможно.

Само по този начин Русия печели победа във войните за правото да продължи съществуването си. И това е единствената причина, поради която все още съществува.

Така е било винаги и така ще бъде пак.

Русия ще победи.

Но това няма да е онази победа, за която чувате от церемонията по награждаването в Кремълския дворец по телевизията.

Това ще бъде победата, която вие ще постигнете заедно с цялата страна, давайки й последни сили - всички, които са били и онези, които не са били.

Това е единственият начин да спечелиш войната за мир, когато половината свят е срещу теб.

Това е единственият начин да защитим и изградим онзи нов свят, в който ще има място за Русия.

Превод: pogled.info