Срещата в Братислава изостри разделението в ЕС. Вишеград привлича кандидати, старите членки пазят статуквото

"Пътна карта" на ЕС за справяне с кризите  с приоритети защита на външните граници на съюза, борбата срещу тероризма и укрепване на общата отбран,а съгласуваха лидерите на 27-те членки на ЕС на срещата в Братислава. Държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС без Великобритания си дадоха 6 месеца, за да върнат вярата в съюза, предаде Франс прес.Агенцията отбелязва, че лидерите на 27-те са направили това по инициатива на френско-германския "мотор", за да покажат своето единство с цел преодоляване на последиците от предстоящия Брекзит.

В същото време унгарският премиер Виктор Орбан обаче  окачестви срещата в Братислава като провал с изключение на решението за България.

Неофициалната среща на Европейския съюз в Братислава не промени позицията на Брюксел по миграционния въпрос. Затова тази среща беше неуспешна, заяви Орбан. "Тя беше неуспешна, защото не се получи промяна на миграционната политика на Брюксел", се казва в изявление на Орбан. Според него "в ЕС както и преди преобладава същата тази разрушителна и наивна миграционна политика". "Дори сега се говори повече за усилването на процеса на разпределение на мигрантите, отколкото за тяхното спиране на Шенгенските граници", подчертава унгарският премиер.

Полша настоява за промени в основния европейски договор. Спордед Варшава политиката, наложена от Германия и Франция по мигрантската криза не работи и се нуждае от съществен ремонт. Полша  иска новото споразумение по миграцията да бъде фокусирано върху хуманитарната помощ, върху решаването на мигрантските проблеми там, където те се появяват, върху защитата на външните граници, заяви премиерът Беата Шидло.

От Австрия  очаквано  поставиха въпроса за присъединяването на страната към Вишеградската четворка. "До момента в Европа се приемаха различни договорености между Германия и Франция, които трябваше да бъдат преглъщани от останалите. В засилването на Вишеградската група аз виждам шансове за реформирането на ЕС", заяви заяви лидерът на опозиционната Партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе, като това е позиция, която защити и кандидатът за австрийски президент Норбер Хофер.

Декларация за бъдещето на съюза

На срещата бе одобрена Братиславската декларация за бъдещето на съюза. "Радостен съм, че ние съгласувахме Братиславската декларация или "пътната карта", заяви словашкият премиер Роберт Фицо пресконференцията след края на форума. На свой ред председателят на Евросъвета Доналд Туск конкретизира основните моменти от "пътната карта". "Ние смятаме за поправим предишните грешки и да продължаваме напред заедно с 27 държави. Решихме да не допускаме повече повторение на миналогодишното положение с нелегалната миграция", изтъкна Доналд Туск.

По думите му "пътната карта" предвижда да продължи сътрудничеството с Турция, с балканските и африканските страни в рамките на борбата с мигрантската криза. Освен това ЕС ще прави всичко възможно, за да подкрепи страните-членки в борбата с тероризма. "Също е решено да се засили сътрудничеството за външната сигурност и отбраната на ЕС, да се създаде икономическо бъдеще за всички държави, а също да се съхрани нашия начин на живот", изтъкна още полският лидер на Евросъвета.

Той особено подчерта необходимостта да се защитят външните граници на ЕС: "Ние трябва да наложим пълен контрол на външните граници и да се върнем към Шенген. Това е абсолютен приоритет". По думите му лидерите на 27-те страни от ЕС ще продължат да се движат по посока на "пътната карта", включително и на втората неофициална среща в Малта в началото на 2017 година.

Австрийският канцлер Кристиан Керн заяви, че до края на годината ЕС смята да положи основите на преговори за сключване на споразумения за ограничаване на мигрантския поток, които ще са аналогично на това с Турция. Става дума за споразумения с Нигер, Нигерия, Сенегал, Мали и Етиопия. Еврокомисията планира да вложи в този процес големи инвестиции, затова до декември трябва да бъде решено с кого да се провеждат такива преговори, поясни Кристиан Керн.

На свой ред френският президент Франсоа Оланд заяви, че укрепването на общата сигурност, развитието на информационните технологии, подобряване на благосъстоянието и заетостта на младите хора ще са приоритети на ЕС след излизането на Великобритания от общността.

"Германия и Франция излязоха с инициативата да направим свои приоритети сигурността, която включва охраната на външните граници и контрола на миграцията, развитието на информационните технологии и осигуряването на перспективи за нашата младеж, достойно равнище на заетост”, посочи Оланд. Френският президент уточни, че програмата за реформи ще бъде избистрена на предстоящите срещи на високо равнище през октомври и декември, а подробната програма трябва да е готова за 60-тата годишнина на ЕС, която ще бъде отбелязана през пролетта на специален форум на ЕС в Рим.

Вишеградската група

Междувременно лидерите на Вишеградската група (Чехия, Словакия, Полша и Унгария) излязоха с общо изявление, в което призовават за засилване на сигурността на ЕС, което включва създаване на ефективна гранична и брегова охрана и тясно сътрудничество с Турция и други държави от Близкия Изток и Северна Африка за уреждане на миграционната криза. "Неформалната среща на високо равнище в Братислава е начало на процес на самооценка на Евросъюза, който ще доведе до по-ефективното му функциониране и ще го обърне с лице към обикновените граждани”, се казва в документа, разпространен на форума в словашката столица. Лидерите на Вишеградската четворка са убедени, че е нужно да се "засили ролята на гражданите в управленския процес (на ЕС)”. Подчертава се "необходимостта от засилване на ролята на националните парламенти” в ЕС.

Вишеградските държави настояват за затягане на охраната по външните граници и прекратяване на практиката да се подкрепя нелегалната имиграция в ЕС. Те отхвърлят предлаганите от Еврокомисията квоти за разпределение на бежанците.

Полша смята, че промените в основния европейски договор не може да бъде забранена тема, защото на Евросъюза са му необходими дълбоки преобразувания. Това обяви премиерката на страната Беата Шидло в Братислава. "Ние смятаме, че в момента, в началото на процеса на промени в ЕС, не може да има никакви теми табу. Ние искаме реформите в ЕС да бъдат извършени ефективно, за да доведат до очакваните резултати", изтъкна Беата Шидло. "Темата за договора не може да бъде забранена. Ние ще говорим за това, ще го напомняме на всички етапи от процеса (на преобразувания). Какви решения ще се взимат, ще зависи от следващите срещи, на които ние ще представяме нашите предложения", добави Шидло. Според нея за Полша е важно да се засили ролята на държавите и на парламентите в страните от ЕС.

Засягайки мигрантската криза, тя изтъкна, че Вишеградската група (Полша, Унгария, Словакия, и Чехия) иска новото споразумение по миграцията да бъде фокусирано върху хуманитарната помощ, върху решаването на мигрантските проблеми там, където те се появяват, върху защитата на външните граници" В отговор на въпроса за създаването на европейка армия Шило подчерта, че страната й е готова да обсъжда всички теми, но смята, че подобни инициативи не трябва влизат в противоречие със сътрудничеството в рамките на НАТО.

Австрия трябва да поиска присъединяване към Вишеградската четворка (Чехия, Полша, Словакия и Унгария – V4). Това заяви лидерът на опозиционната Партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе в интервю за вестник Tiroler Tageszeitung, за което съобщи държавната телевизия и радио на Чехия. "До момента в Европа се приемаха различни договорености между Германия и Франция, които трябваше да бъдат преглъщани от останалите. В засилването на Вишеградската група аз виждам шансове за реформирането на ЕС", заяви Щрахе.

Според него V4 се противопоставя на политиката на германския канцлер Ангела Меркел. Кандидатът за австрийски президент Норбер Хофер от същата партия представи на срещата с чешкия президент Милош Земан в понеделник проект за присъединяване на Австрия към В-4 . Той заяви, че страните от Централна Европа трябва да засилят своя глас в ЕС и да създадат "съюз вътре в съюза". Но против тази идея се изказа чешкият премиер Бохуслав Соботка. В специално изявление той посочи, че разширяването на Вишеградската група ще бъде "насочено срещу нашите интереси". /ТАСС, АФП, РИА-Новости, БГНЕС