Тънки сметки преди първото явно гласуване за лидер на ООН

Русия би искала следващият генерален секретар на ООН да е жена от Източна Европа. Това заяви руският постоянен представител в световната организация Виталий Чуркин на пресконференция по случай началото на руското ротационно председателство на Съвета за сигурност на световната организация. Той припомни, че всички досегашни лидери на ООН са били мъже и нито един от тях - от Източна Европа. След което призна, че Москва има предпочитания към някои кандидати, но без да разкрива имена.

От Москва досега не е коментирали конкретно решението на българското правителство да свали подкрепата си от кандидатурата на Ирина Бокова и да издигне официално Кристалина Георгиева, която бе изслушана от Общото събрание на ООН в понеделник.

"Позицията на Русия бе праволинейна и много ясна. Наистина смятаме, че дойде редът на Източна Европа... Много бихме искали да видим (на поста генерален секретар на ООН) жена, но си правим по-малко пиар от някои други страни, които заявиха на висок глас, че предпочитат жена, а след това гласуваха само за мъже. Ние не правим така", отсече Чуркин.

В сряда ще се проведе следващият кръг от гласуването за 10-те кандидати за поста в Съвета за сигурност в Ню Йорк. Тогава постоянните и непостоянните членове на съвета за първи път ще използват бюлетини с различен цвят.

"Това означава, че хората ще видят как ще гласуват постоянните членове на Съвета за сигурност (САЩ, Китай, Русия, Великобритания и Франция), има ли вероятност те да използват правото си на вето или не по отношение на този или онзи кандидат", обясни Чуркин.

Според руския представител няколко дни по-късно Съветът ще може да пристъпи към първото официално гласуване по въпроса. "Тогава ще стане ясно имаме ли кандидат, който сме готови да препоръчаме на Общото събрание (на световната организация), близо ли сме до това или е необходимо да започнем всичко отначало", отбеляза той.

Чуркин изрази надежда следващият генерален секретар на ООН да бъде избран още през октомври, по време на руското председателство на Съвета за сигурност, предаде АП.

САЩ засега не са коментирали кого искат за генерален секретар на ООН на мястото на Бан Ки Мун и как се отнасят към решението на България да замени Ирина Бокова с Кристалина Георгиева като кандидат на страната, предаде ТАСС.

"Няма да огласяваме предварително позицията на САЩ относно избора на следващия генерален секретар. Готови сме да кажем само, че търсим най-достойния кандидат за тази най-важна длъжност", заяви пред агенцията представител на Държавния департамент.

Той посочи, че според Съединените щати следващият генерален секретар на ООН трябва да има "признати управленски и лидерски умения, доказана привързаност към културата на прозрачност, справедливост и подотчетност, етичните принципи и разбиране на основополагащите принципи на Обединените нации, включително правата на човека и привързаност към тях".

След пет тайно проведени вота, този на 5 октомври се разглежда като решаваща стъпка към финалния етап на отсяване на фаворитите. Въпреки това начинът на гласуване на всяка една от 15-те страни-членки ще е до голяма степен тактическо и разкриващо преговорните им нагласи, а не толкова окончателни решения, коментират наблюдатели и дипломати от ООН.

Кристалина Георгиева влезе последна в надпреварата за генерален секретар на ООН, след като българското правителство обяви официално номинацията й миналата сряда и оттегли подкрепата си за първоначално издигната Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО. Очакванията бяха тази кандидатура да разбърка картите и да консолидира сериозна подкрепа. До нейната поява неизменният фаворит в петте тайни гласувания на Съвета за сигурност беше бившият португалски премиер Антониу Гутериш.

Сред петте постоянни членки на Съвета за сигурност, имащи право на вето, Франция най-силно подкрепя Гутериш и би искала да види франкофон като него начело на ООН. Затова не би било изненада, ако в сряда Георгиева получи "вето" от страна на Франция. Негативен вот за Георгиева и позитивен за Гутериш може да се очаква и от португалскоезичната Ангола.

На този етап дипломати изразяват очаквания Георгиева да получи отрицателен вот и от съседната на Аржентина държава - Уругвай, която пък подкрепя аржентинската кандидатка Сузана Малкора. Нова Зеландия си има собствен кандидат – бившият премиер на страната Хелън Кларк, така че нейният стремеж ще е да осигури максимален брой гласове за тази кандидатура.

Ето защо на този етап всяко вето за Кристалина Георгиева може да не се разглежда като окончателно, тъй като профилът на кандидатурата й пасва на руските искания, а от друга страна тя има подкрепата на повечето влиятелни западни държави. Ирина Бокова пък изглежда е с все по-намаляващи шансове поради ясно изразените позиции на Великобритания и САЩ.

С интерес се очаква какъв знак ще дадат Русия и Китай. В светлината на признанията на Чуркин, че страната му държи жена от Източна Европа да поеме ООН, решението на българското правителство да не оттегли официално кандидатурата на Ирина Бокова, след като номинира Кристалина Георгиева, изглежда грешно, смята Медиапуул.

Експерти коментираха, че няма ясна юридическа процедура за оттегляне на официална номинация, но път от друга страна в устава на организацията е записано, че кандидатите се номинират от страните-членки на ООН, а не в лично качество, какъвто е случаят с Бокова.

За да бъде избран, новият генерален секретар на ООН трябва да получи поне 9 гласа "за" от 15-те държави в Съвета за сигурност и да няма нито един глас "против" от 5-те постоянни членки - Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция. Това важи за последното гласуване в съвета, което ще стане след постигането на финален компромис между петте "велики сили", най-вече между САЩ и Русия, противоречията между които удариха ново дъно – този път заради Сирия.