Едва няколко часа след приключване на изборите, финансовото министерство предложи нови разходи и актуализация на бюджета за тази година. Фокусът днес е върху публикувания проектобюджет за следващата година, но това, което веднага прави впечатление е, че в неговите преходни и заключителни разпоредби се предлага актуализация на Бюджет 2015, коментират анализаторите на Института за пазарна икономика.
По мнението на ИПИ, по-доброто изпълнение на приходите е в рамките на 830 млн. лв., като то е предимно в косвените данъци. Това обаче по-никакъв начин не подобрява бюджетното салдо, дори напротив - то се влошава с 50 млн. лв, отбелязват икономистите. И сочат причината - финансовото министерство залага нови разходи за над 880 млн. лв.
От института насочват вниманието към разбивката на тези нови 880 млн. лв. разходи, която е показателна.
Над 490 млн. лв. са трансфери към сметките на фондовете, обвързани с европейските средства (Националния фонд и Държавен фонд "Земеделие"), тоест това са пари, с които ще се префинансират европейски проекти.
Другите близо 390 млн. лв. обаче са класически допълнителни харчове на правителството, които традиционно се залагат в перото за допълнителни фискални мерки. Голяма част от тези средства са насочени към силовите министерства и то конкретно за персонал - 57 млн. лв. за Министерство на отбраната (в т.ч. 48 млн. в. за персонал) и 180 млн. лв. за Министерство на вътрешните работи (в т.ч. 120 млн. лв. за персонал). Към тях можем да прибавим и 19 млн. лв. за персонал в Министерство на правосъдието, отбелязват от ИПИ.
"На практика за трета поредна година данъкоплатците са принудени да посрещнат изненадващи допълнителни разходи на администрацията в края на бюджетната година. Въпреки доброто изпълнение на приходната част, правителството не само не успява да намали дефицита спрямо предварително заложеното, но дори го увеличава напълно съзнателно с нови разходи", коментират от ИПИ.
Според анализаторите "тихото внасяне на тази сериозна актуализация като притурка към бюджета за следващата година е изключително притеснително".
Не е изненада, че при подобни нагласи към нови и нови разходи официалната средносрочната бюджетна прогноза предвижда бюджетен дефицит поне до 2018 г. Подобно развитие, дори без нови изненадващи разходи, би означавало период от 10 години на бюджетен дефицит след настъпването на кризата, обобщават икономистите.