Ще разбие ли една жена неписаната догма в ООН?

по статията работи: iNews.bg | 17.08.2016 | 19:52

Правилата, по които се избира генералният секретар на ООН, бяха създадени с висока степен на гъвкавост, за да се избегне застой в процеса на назначаване.

Назначаването се извършва от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност. По силата на споразумение, постигнато през 1946 г., само едно име бива издигано пред Общото събрание за одобрение чрез гласуване. Петте постоянни членки на 15-местния Съвет за сигурност – Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция (П5) – имат правото на вето за кандидата.

По традиция кандидатите не се номинират от никоя от страните от П5. От периода на У Тан на поста (1961-1971 г.) нито един генерален секретар не е заемал поста повече от два пъти.

През 1997 г. ,с цел "укрепване на системата на ООН", Общото събрание прие резолюция 51/241, в която е предвидено, че процесът на подбор на генералния секретар "ще бъде по-прозрачен". Резолюцията потвърждава системата на "регионална ротация" - конвенцията, че постът на генерален секретар се върти сред петте групи на страните-членки, на които ООН се разделя и се добавя още едно съображение, че в разглеждането на процеса на подбор "трябва да се обърне внимание на равенството между половете".

Процесът на избор за генерален секретар на ООН през 2016 г. ще тества дали страните-членки на ООН ще бъдат верни на тези принципи.

През 70-годишната история на ООН от източноевропейската група не е имало назначение на генерален секретар. Трима генерални секретари са били избирани от "Западноевропейската група&други", Азиатско-Тихоокеанската група и Африканската група са имали позицията два пъти и е имало един генерален секретар от Латиноамериканската&Карибска група.

Преди падането на Берлинската стена и крахът на Съветския съюз, "връзката" между членовете на Източноевропейската група и СССР бяха "използвани" за тяхното изключване от висшия пост в ООН. Четвърт столетие след падането на стената това извинение вече не издържа. Фактът, че осем от дванайсетте кандидати да наследят Бан Ки Мун през 2016 г. бяха номинирани от страни от Източноевропейската група, свидетелства за интереса, който съществува в региона за овакантяващия се пост.

Регионалната ротация беше много обсъждана през 2006 г., когато бе избран Бан Ки Мун. Азиатски държави, включително Китай, настояха, че кандидатът трябва да е от Азия.

Страните-членки се придържат към регионална ротация също и при други, по-малко значими позиции. Освен ако някаква неотложна необходимост не ги кара да го направят, трудно би било да се обясни защо тази година би трябвало да се откажат от този принцип.

Ако резолюцията на Общото събрание от 1997 г. е нещо различно от толкова разгорещените дипломатически разговори през 2016 г., годината следва да бъде годината, когато една жена разбива неписаното правило в ООН и стане генерален секретар на ООН.

ООН идентифицира неравенството между половете като една от останалите основни пречки за развитието на човечеството. Фактът, че в своята 70-годишна история ООН никога не е назначила жена генерален секретар, е непростим.

Процесът по избор на генералния секретар на 2016 г. ще бъде първият тест за надеждността на равенството между половете в ООН. Нито една жена кандидат от Азия не бе номинирана през 2006 г., когато бе избран Бан Ки Мун. Предложенията, че жени кандидати може да излязат от други региони, бяха обезкуражени поради принципа на регионалната ротация.

Ако се стигне до провал за избирането на жена кандидат през 2016 г., вече накърнената репутация на ООН ще понесе още един заслужен удар. От друга страна е положителен фактът, че процесът, който се прилага към процеса на номинация за генерален секретар през 2016 г., е по-малко непрозрачен от когато и да било.

Този път страните-членки бяха поканени да номинират кандидати. През април кандидатите бяха поканени да направят презентации на открити заседания в централата на ООН в Ню Йорк, където членовете на Общото събрание могат да им задават въпроси. След изслушванията сред 15-те членове на Съвета за сигурност на 21 юли и 5 август бяха проведени анкети. В процеса на проучване на мнението страните-членки посочват своето "насърчаване", "обезсърчаване" или "отсъствие на решение" за всеки кандидат.

Гласуването, което беше "конфиденциално", се проведе при закрити врати, но подробностите станаха публично достъпни, веднага след като бяха затворени "урните". Процесът на анкета има за цел да съкрати списъка на кандидатите, допуснати до "реалния процес на подбор" – да започнат пазарлъците сред П5. Това не се е случило до момента и може да последват още анкети.

След анкетата от 21 юли един кандидат - Весна Пусич от Хърватия, се оттегли от участие в конкурса.

Анкетата от 5 август пък закотви четирима кандидати: Игор Лукшич (Черна гора), Наталия Герман (Молдова), Мирослав Лайчак (Словакия) и Кристиана Фигерас (Коста Рика) в долния край на списъка, оставяйки седем кандидати в надпреварата. Четирима от тях: Ирина Бокова (България), Вук Йеремич (Сърбия), Сърджан Керим (Македония) и Данило Тюрк (Словения), покриват критерия за регионална ротация. Другите трима Антониу Гутериш (Португалия), който водеше и в двете анкети, Сузана Малкора (Аржентина), която беше поставена на второ място при одобряването и Хелън Кларк (Нова Зеландия) отговарят на принципа за регионална ротация.

Гутериш, бивш министър-председател на Португалия и бивш върховен комисар на ООН за бежанците, се очерта като водещ кандидат в двете анкети, въпреки че като почти всички кандидати той загуби позиции между анкетите през юли и август.

Гутериш обаче е изправен пред две препятствия, които той не може да преодолее. Той определено отпада, ако ООН се отнесе сериозно към въпроса за равенството между половете. Той също се проваля и при спазване на изискването за ротация.

Малкора, аржентински министър на външните работи до декември 2015 г. и началник на кабинета на Бан Ки Мун, е втора след предварителните допитвания. Тя беше единственият кандидат, за когото се увеличи броят на потвържденията, спечелени между първата и втората анкета. Малкора отговаря на изискването за пол, но не успява да изчисти "регионалното препятствие". Министър Малкора е изправена и пред други потенциални проблеми.

По време на визита в Аржентина по-рано този месец Бан Ки Мун допусна извънредно голям гаф. В "личен разговор" Бан Ки Мун направи много публично одобрение за Малкора. Генералният секретар пресече линията и излезе от неутралността, очаквана от титуляра. Признавайки възможния проблем Бан Ки Мун веднага обясни, че е говорил "строго поверително", въпреки че той говори по време на публичен прием.

Бан може и да не е направил услуга на протежето си. В момент, когато е налице нарастващо недоволство от работата на ООН, когато мнозина изискват промяна на одобрението му за бившия шеф на кабинета му, изглеждащо неправилно и е малко вероятно да привлече подкрепа от тези, които искат промени в ООН - включително много хора в САЩ, а това е чувствителен момент за щатите.

Нетипично тромавата намеса на Бан нанесе на Малкора втори вреда: тя раздуха скандала за начина, по който "ръководството" на ООН под неговото наблюдение се справяше със сексуалните злоупотреби, извършвани от мироопазващите сили на ООН. Подалият сигнала шведски дипломат Андерс Компас, направи публичен скандала. Вместо правилно разследване на твърденията, Службата за надзор на ООН разследва Компас, който впоследствие подаде оставка от поста си в ООН в знак на протест.

Независима комисия откри, че мениджъри от ООН са злоупотребили с властта. Малкора, която беше шеф на кабинета на Бан Ки Мун, докато не беше обвинена в злоупотреба с власт, беше критикувана за "конфликт на интереси" от независимата комисия. Хора от ООН допускат, че Малкора е действала в защита на Бан Ки Мун, поради което намесата на генералния секретар изглежда като "връщане на жеста" от негова страна.

Хелън Кларк, бивш министър-председател на Нова Зеландия, която е кандидат на Западна Европа&Други, изпълнява изискванията за баланс между половете, но като Гутериш и Малкора също се сблъсква с препятствието на региона. В един момент изглеждаща като потенциален "водещ" в състезанието, Кларк не се справи толкова добре колкото се очакваше по време на анкетите. Тя се оплака от "мрежата на старите момчета", предпочитаща кандидати мъже, което, ако не е и погрешно, не може да я направи по-любима за някои от посетителите женомразци на главната квартира на ООН. Много наблюдатели предполагат кандидатурата на Кларк да върви надолу.

Що се отнася до четиримата "водещи претенденти", които отговарят на критерия за ротация: всички те загубиха позиции между първата и втората анкета.

Тюрк, бивш президент на Словения и бивш посланик в ООН, и Керим, бившият македонски министър на външните работи, който е председател на 62-та сесия на Общото събрание на ООН през 2007-2008 г., показаха значителен спад в нивата на одобрение за тях.

Йеремич, бившият сръбски външен министър, който е председател на Общото събрание през 2012-2013 г., също така имаше много стабилно представяне и в двете анкети и загуби само едно потвърждение между юли и август.

Основният проблем за Тюрк, Керим и Йеремич е, че докато те отговарят на изискванията за ротация, отпадат заради равенството между половете.

Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО и бивш български първи заместник-министър на външните работи, която като почти всички други кандидати загуби позиции между двата тура, е единственият кандидат, който отговаря на изискването за ротация и който може да пробие през неписаното правило в ООН като стане първата жена генерален секретар на ООН.

Полът в никакъв случай не е единственият "коз" в ръката Бокова. Тя е с много по-силна биография от другите кандидати, които отговарят на условието за ротация.

Жизненият опит на Бокова протяга мост между изтока и запада. Тя получава ранното си обучение в Московския държавен институт за международни отношения и завършва обучение в Университета на Мериленд и в Харвард.

Критиците - особено тези, които подкрепят друг български политик, който не успя да спечели българската кандидатура, искат да бъде фокусирано върху миналото й, правят опити за създаване на представа за Бокова като за "кандидат на Путин", но пропускат да се позоват на втория.

Същата група също така обръща голямо внимание на произхода на фамилията на Бокова, пренебрегвайки факта, че тя не е по-различна от тази на милиони европейци, родени преди Берлинската стена да падне и не забелязвайки нейното собствено развитие. Те също забравят да споменат смелостта, уменията и упоритостта, които Бокова демонстрира, когато защитава влизането на България в ЕС и НАТО, в момент, когато много хора в нейната страна имаха определено смесени чувства и по двата въпроса.

Бокова е показала способността си за печелене на гласове на нивото на ООН, бидейки два пъти избрана за генерален директор на ЮНЕСКО. В рамките на ЮНЕСКО тя е имала реформаторско присъствие, съживявайки агенция на ООН, която имаше проблеми, когато тя бе поета от нея.

В ЮНЕСКО тя е показала значителни умения при работа с чувствителни политически въпроси. Капацитетът й за лавиране в сложни политически минни полета се демонстрира в боравенето й с много трънливи въпроси, които възникват от богатото наследство на Близкия изток.

Боравенето й с противоречията, които изникнаха с класификацията на Стената на плача в Йерусалим, е пример в това отношение. Дипломатическите умения Бокова предотвратиха въвличането на ЮНЕСКО в политически спорове. Деликатните й действия по въпроса бяха признати от Кнесета. Израелските и американските еврейски лидери също признаха работата на Бокова за борба с антисемитизма и насърчаването от нейна страна на образованието за Холокоста. През 2015 г. Центърът "Симон Визентал" награди Бокова с годишната си награда.

По ирония на съдбата поради това признание - или може би заради него, е налице непочиващ на действителността опит за "обвиняване" на Бокова за успешната кампания през 2011 г. от страна на Палестинската власт за приемане в ЮНЕСКО.

Това е въпрос за радикалната десница в САЩ и няма съмнение, че тези, разпространяващи мита, се надяват, че стореното от тях може да доведе до вето от страна на САЩ на Бокова.

Въпреки това, правилата за допускане до ЮНЕСКО са ясни. Държави, които са членове на ООН, имат право на членство. В случая с държави, които не отговарят на това изискване, допускане се случва само след като препоръка на Изпълнителния съвет е одобрена от мнозинство с две трети от Генералната конференция на ЮНЕСКО. Приемът не е прерогатив на генералния директор.

Бокова също така спечели международно признание за прямата си кампания срещу унищожаването на обекти на културното наследство в Ирак, Сирия и Мали. Тя също така фокусира ЮНЕСКО върху въпросите, свързани с демократичните ценности като свободата на изразяване и безопасността на журналистите - все неща, по които организацията мълчеше в миналото.

Бокова е изправена пред най-трудната надпревара от всички, стремящи се да станат генерален секретар. Като за фаворит в началото, това не е необичайно. Въпросът няма нищо общо с нещо, което тя е направила или не е направил; по-скоро, както бе споменато, голяма част от това се поражда от разочароващата амбиция на друг български политик.

Вместо да се поддаде на водената, на моменти горчива, кампания или да реагира, надпреварата показа други качества, които Бокова притежава, тихо достойнство при натиск, способност да понася удари и характер - три качества, необходими на най-високопоставения дипломат в света.

Резултатът от неофициалните одобрения през юли и август не е толкова решаващ, тъй като някои може и да се надяваха, че в ход ще бъдат "по-отворени" нови процедури. Ще има допълнително "окастряне" на списъка преди постоянните членове на Съвета за сигурност, и П5, стигнат до сериозни пазарлъци.

В търсенето сред цялото множество от "надпреварващи се", докато крайното гласуването предстои, единственото сигурно нещо е, че понякога изнервящи надпревари са доказали, че Ирина Бокова е кандидатът, който отговаря най-добре на всички очевидни условия за успех.

................................

Коментар в EurActive на Дик Рош, високопоставен политик от ирландската партия "Фиана Фойл" и бивш държавен министър на Ирландия за европейските въпроси. Материалът е публикуван в БГНЕС.


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега Светът и ние
  • 16:55 България в 60 минути с Мариана...
  • 18:00 По света и у нас
  • 18:20 Още от деня коментарно предаване
  • 18:45 Спорт ТОТО
  • 19:00 Последният печели...
  • 20:00 По света и у нас
  • 20:45 Спортни новини
  • Сега "Скъпа мамо" - сериал, еп.2
  • 17:00 bTV Новините
  • 17:20 "Лице в лице" - публицистично...
  • 18:00 "Стани богат" - телевизионна игра с...
  • 19:00 bTV Новините - централна емисия
  • 20:00 "Ергенът" - романтично риалити, с.3
  • 23:00 bTV Новините - късна емисия
  • 23:30 "Разобличаване" - сериал, с.2, еп.4
  • Сега "Пресечна точка" - публицистично шоу
  • 17:00 "Семейни войни" (нов сезон) -...
  • 18:00 "Сделка или не" (премиера) -...
  • 19:00 Новините на NOVA - централна емисия
  • 20:00 "Hell’s Kitchen България" (нов...
  • 22:00 "Есента на демона" (премиера) -...
  • 23:00 Новините на NOVA
  • 23:30 "Военни престъпления: Лос...
Какво е общото между цигарите и мазнините по корема Анализът им показва, че започването на пушенето и пушенето през целия живот е свързано с увеличаване на коремните мазнини.