Бизнесът: Сивата икономика не спира да расте от влизането ни в ЕС

През последните 10 години размерите на сивата икономика у нас не спират да се увеличават. Разликата е единствено в скоростта на развитието й, твърди легалният бизнес. "За периода 2007-2016 г. обемът на сивата икономика в България рязко е нараснал, като най-съществено този ръст се наблюдава в годините 2010-2011 г. Укритите средства са повече от 22.6 млрд. лв.", заяви изпълнителният председател на БСК Божидар Данев по темата "Динамика на сивата икономика 2007-2016 г.”, цитиран от БГНЕС.

"Тук говорим за точни, официални изчисления, които дават много интересна картина на цялото ни развитие и се фокусираме върху измененията в сивата икономика, а не върху цялата сива икономика, т.е. измененията в последните няколко години, от приемането на страната ни в ЕС до миналата година", добави той. Процентно данъчните приходи от данъци, акцизи и др. би трябвало те да следват БВП - такова припокриване има в Германия, Австрия и други страни. За периода 2007-2016 г. БВП на България нараства значително – от 63 464 млн.лв. на 92 635 млн.лв. , което означава, че българската икономика не е засегната значително от икономическата криза, в сравнение с други европейски страни. Но са нанесени вътрешни икономически рани с дълбочинен характер. Държавата прехвърли негативите от кризата върху бизнеса и населението, и - преди всичко - върху малкия и среден бизнес, смятат от БСК.

Негативно въздействие на кризата има най-вече в срива на доверието към управленския елит, оттам - срив на инвестициите. В данъчните приходи за периода се наблюдават изменения, които следват динамиката на БВП в противовес на икономическата логика. Делът им стремително пада в периода 2008-2010 г. като изменението е с 5.1 процентни пункта. До 2016 г. те постепенно се възстановяват, но все още са малко в сравнение с показателите от 2007 г., поясни Данев.

Какво означават тези данни - може да се предположи, че или бизнесът не плаща, или администрацията не събира приходите. Би трябвало данъчните приходи да нарастват значително, поради промяната на акцизите или осигурителните вноски. При структурата на данъчните приходи прави впечатление, че те са основно от ДДС и от данък печалба - сигурен белег за наличието на сива икономика. Виждаме, че те силно намаляват от графиката на промяната. Може, разбира се, да говорим по какъв начин се крие ДДС и данък печалба, т.е. все повече сив сектор. Данък печалби се крие като се завишават стойността на активите, с повече амортизационни отчисления, както и трансферирането на цени - когато една фирма търгува само с един търговец и разликата в цените отива във външна фирма, т.е. печалбата се изнася навън- примерно, с услуги на много високи цени. Ще забележите, че топ 50-те компании у нас почти нямат печалби, отбеляза Данев.

При акцизите почти няма промяна, констатира още той. Те са в пъти увеличени при някои стоки и ресурси - ток, газ, цигари, алкохол и др., а приходната част не мърда, посочи още шефът на БСК. Имаме рязко увеличение на обемите на горивата и увеличената ставка би трябвало да донесе големи приходи, но тях ги няма. Това не е контрабанда, а вътрешни разплащания - крият се тези приходи, констатира още той. А като не се събира акциза, няма и ДДС, добави Данев.

Имаме и ръст на работната заплата. При 46% ръст на БВП имаме 121% повишение на работната заплата. Базовите икономически параметри също би трябвало да повишат приходите в бюджета. Като не можем, обаче, да си събираме приходите, отиваме да вдигаме някои данъчни ставки, каза Данев. Изводите на БСК са направени въз основа на данни от НСИ, Евростат и др. Анализът на сивата икономика най-общо сочи, че изчисленото нарастване на сивата икономика е силно занижено. То наистина е значително по-голямо, тъй като за този период има най-големи изменения на икономическите параметри, които би трябвало съществено да влияят на нарастването на данъчните приходи, в т.ч. ставки на акцизи, средна и минимална работна заплата, осигурителната ставка и др.

Предлагаме ускоряване на въвеждането на директивите на ЕС за по-бързото възстановяване на ДДС, въвеждане на финансови норми за здравно обслужване на неосигурените, проверка на осигурителните плащания в държавните и общинските структури, осигуряване на възможност за извършване на разплащания чрез ПОС-терминали от всички първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни средства, заяви изпълнителният председател на БСК. Както и опростяване на данъчната система и начините за изчисление и определяне на облагаемия доход, отмяна на механизма на минималния размер на осигурителния доход, да се укрепи аналитичното звено в НАП за идентификация на укрити обороти, доходи, осигурителни плащания и др. нарушения. Не на последно място трябва да се обвърже системата за стимулиране на служителите на НАП с резултатите от приключеното съдебно производство. НАП купи много скъп софтуер за откриване на измами, но не е ясно какъв е ефектът от него, отбеляза Данев.