От улицата през приюта, но накрая - вкъщи

По въпроса за бездомните кучета и котки по градовете на България има изписани изключително много редове – ако всички бъдат отпечатани, то те ще са достойни за барикада. Привържениците на евтаназията могат да застанат от едната страна – защитниците на животните от друга. И резултатът отново няма няма да е задоволителен. Както и сега.

Проблемът не е само в София. Проблемът с бездомните животни стои почти във всички по-големи градове в България. И както е нормално, той не може да бъде разрешен с магическа пръчка с едно действие, с една заповед.

А съпоставката е неизбежна – в нито една друга европейска държава не могат да бъдат видени толкова много бездомни животни – гладни или охранени, всъщност в повечето случаи гладни, някои болни, ранени и почти всичките страхливи. И има защо.

Един от начините да се подходи цивилизовано и едновременно с това да се изчистят улиците и градинките от бездомни, а понякога и опасни за хората животни, е кастрацията на вече наличните. И община Троян може само да бъда похвалена за това.

Преди няколко месеца в iNews публикувахме новината, че общината е получила удостоверение за регистрация на "Временен приют за кучета", който към момента е единственият регистриран приют в областта.

Преди няколко дни се получи и обратната връзка с наши читатели, които искат да похвалят дейността на приюта. Разбрали от сайта ни за новата услуга, семейство Ненови са се възползвали от нея:

Ние живеем от началото на тази година в с. Дълбок дол, в община Троян. Почти веднага след като се заселихме около нас се завъртя едно явно безстопанствено куче – хубавичко, добричко и много гладно. Започнахме да го храним, то започна все по-редовно да идва при нас. Но се оказа женско и ние започнахме да се питаме какво ще правим с дузината малки кученца, които рано или късно ще се появят...

Когато прочетохме от iNews за приюта за безстопанствени кучета в Троян, се обадихме и попитахме дали могат да вземат кучето и да го кастрират. Управителят на приюта беше изключително любезен, въпреки че в момента беше в отпуска. Тъй като не успяхме сами да качим кучето в колата, служител дойде с нас и с общи усилия го вкарахме в клетка и го закарахме до приюта. След две седмици кучето беше върнато обратно – обезпаразитено, ваксинирано и кастрирано.

Оттогава си живее при нас, макар и да продължава да си прави разходки по селото. Когато се появи, го храним и му се радваме – вече без да се страхуваме от нашествие на малки кученца два пъти годишно.

Семейство Ненови благодари на служителя на приюта, включително и за помощта, която им е оказал.

Той обаче споделил пред тях, че много от живеещите в околността се отнасят изключително негативно към тях, пъдят ги и ги обвиняват, че убиват животните.

От приюта специално обясниха отново, че животни се взимат само от улицата и такива, които нямат собственици. Отговарят и на повиквания, какъвто е случаят с Оси (кучето от писмото на семейство Ненови). Освен това кучетата се подлагат на кастрация, а на евтаназия – само тежко болните.

Според проекта, по който е открит този приют, до края на годината през него трябва да минат 100 кучета. Към юли месец те са близо 70, като Оси гордо носи на ухото си №53.

В момента по улиците на Троян се виждат почти само кучета с номерче на ухото – доказателство, че временният приют действа и то - както трябва.