Спор между лидерите на ЕС кой да е наследникът на Юнкер

Европейските лидери ще се опитат още веднъж да се споразумеят за компромисен лидер на Европейската комисия, след като политическите групи не се обединиха зад един кандидат. Нито едно от водещите имена, които се появиха по време на европейските избори миналия месец, не получи консенсусна подкрепа от четирите основни партии, за да стане председател на Европейската комисия, изпълнителната власт на ЕС.

Това намалява заплахата, че срещата на върха ще се превърне в противопоставяне между съперничещите си столици, но може също така да забави усилията за определяне на човека, който ще застане на върха в Брюксел. Това се посочва в материал на АФП, цитиран от БГНЕС

"Оставам предпазливо оптимистичен, тъй като онези, с които говорих, изразиха решимост да вземат бързи решения,” каза председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск.

Туск председателства срещите на лидерите на ЕС и постави на колегите си задачата да се споразумеят за кандидат, който да замени Жан-Клод Юнкер като ръководител на Комисията.

Други длъжности, които чакат нови приемници, са председателят на Европейския парламент, който ще заседава за първи път на 2 юли, и ръководител на външната политика.

Националните лидери искат да контролират процеса и да раздават най-висшите постове по начин, който балансира мъжете и жените, Изтока и Запада, малките държави и големите.

Резултатите от европейските избори обаче принудиха главните консервативни, социалистически, либерални и зелени парламентарни блокове да сформират коалиция на мнозинството.

Партиите, докато работят по изготвянето на обща политическа програма, все още не са излъчили конкретен лидер.

Един от възможните кандидати е баварският консервативен евродепутат Манфред Вебер, който водеше десноцентристката група на ЕНП, спечелила най-много мандати.

Но той не успя да спечели пред Социалисти и демократи на холандския социалдемократ Франс Тимерманс или либералната група "Обнови Европа", която подкрепи датския комисар Маргрете Вестагер.

Окончателният кандидат трябва да има подкрепата на поне 21 от 28-те лидери на ЕС и мнозинство в 751-членния парламент.

Споразумение за споделяне на властта

"Човекът, който е способен да събере това двойно мнозинство, все още не се е появил”, заяви европейски дипломатически източник пред АФП в навечерието на срещата.

Въпреки очевидните временни пречки, настроението в Брюксел беше предпазливо оптимистично, тъй като изглежда, че е постигнат известен напредък по сделката за споделяне на властта.

Според три източника, близки до преговорите, се очаква лидерите да се споразумеят, че ЕНП ще спечели председателството на Комисията.

"Обнови Европа" се надява либерал да замени Туск като председател на Европейския съвет на лидерите, а социалистите ще осигурят ръководител на външната политика.

Накрая, Зелените биха могли да споделят работата на председателството на парламента, който е с петгодишен мандат, със социалистите, като всеки от тях предоставя парламентарен шеф за две и половина години.

"Но всичко това все още може да се промени в някаква степен,” предупреди европейски служител.

Дори ако слуховете за разпределяне на постовете се запазят, ще остане да се избират имена, а Туск обеща да намери места за поне две жени.

"Хубаво е, че сме премахнали таксите за роуминг в Съюза, защото” телефоните са горещи ", пошегува се един дипломат.

Една потенциална пречка е била избегната, смятат планиращите на върха. Франция и Германия вече не са една срещу друга за постове.

Какво иска Франция?

Френският президент Еманюел Макрон е разочаровал канцлера Ангела Меркел, като се противопостави на нейния германски съюзник Вебер, без да предложи алтернативно име.

Но двамата поддържат ежедневно връзка в навечерието на срещата и, по думите на висш немски дипломат, "сега знаем какво наистина искат французите.”

Един от вариантите може да бъде амбициозният европейски преговарящ по Брекзит, Мишел Барние, бивш френски министър, който е член на ЕНП на Меркел.

Но се казва, че партията има други имена, а френските и немските източници са съгласни, че канцлерът не е готов да отстъпи почестите на французин.

Туск иска бързи решения, но ако няма окончателно споразумение, преговорите ще продължат.

Шестимата мощни лидери на ЕС, поканени на срещата на върха на Г-20 в Осака в петък и събота следващата седмица, ще се възползват от възможността да продължат дискусията там.

И тогава всички 28 биха могли да се върнат в Брюксел на 1 юли, един ден, преди новият парламент да започне работата си.