Газовата връзка с Гърция ще донесе пълна енергийна промяна, според Петкова

В София бяха подписани няколко споразумения за газовата връзка България – Гърция, предаде БГНЕС. Под договорите подписите положиха ресорните министри на двете страни – Теменужка Петкова, Константинос Хадзидакис, акционери, Европейската инвестиционна банка и БЕХ.

Двамата министри подписаха и допълнително споразумение за данъчен режим за газопровода за 25 години.

След подписването гръцкият министър Константинос Хадзидакис заяви, че с особено вълнение е подписал документите за проект, по който се работи 10 години. Различни фактори са повлияли, за да се забави толкова време строителството. Министърът увери, че тръбата ще бъде завършена за 30 месеца.

По време на двустранния разговор министрите обсъдили и за развитието на електропровод между съседната страна и "Марица-изток".

От своя страна енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че проектът ще промени изцяло облика на пазара на газ в целия регион. "Проектът е необратим, финансирането гарантирано”, каза Петкова и обеща, че строителството ще бъде ускорено и търговската експлоатация ще тръгне в края на 2020 г..

Газопроводът ще свърже гръцката национална газопреносна система в района на гр. Комотини с българската национална газопреносна система в района на гр. Стара Загора. Планира се общата дължина на да е 182 км и проектен капацитет до 3 млрд.кубически метра година в посока Гърция-България. В зависимост от пазарния интерес към ползване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът е проектиран да се увеличи до 5 млрд.кубически метра.

Изграждането на тръбата се реализира от смесеното инвестиционно дружество "АЙ СИ ДЖИ БИ” с акционери БЕХ (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката публична газова корпорация ДЕПА (50%) и италианската Едисон (50%).

Началото на проекта започна с подписването на междуправителствен договор през 2009 г.. Проектът е обявен за проект от национално значение. Финансиране от 149 млн. евро е осигурено от българска страна с подкрепата на Европейската комисия.