Защо Анкара може да осъществява инвазия в Сирия, а Москва не може в Украйна?

Докато партньорите в Северноатлантическия алианс се опитват по всякакъв начин да окажат помощ на Украйна и да включат в състава си скандинавските страни, най-ненадеждното звено в Алианса - турският президент Реджеп Тайип Ердоган, подобно на Ирак, ще създаде "зона за сигурност" в Сирия, тоест по същество превзема северната част на тази независима държава. В същото време Анкара не се страхува от санкции, въпреки че действителният ѝ опонент е така нареченият "Демократичен алианс", който включва кюрдски национални партии, които отдавна получават и продължават да получават подкрепа от Съединените щати.

Докато целият свят наблюдава конфронтацията между Москва и Киев, турският лидер използва настоящата ситуация за свои цели. Според Ердоган и турския Генерален щаб целта на военната операция е да се създаде буферна зона по цялата граница между Турция и Сирия, на 30 км дълбочина на сирийска територия.

"Ще извървим целия път и в Сирия, и в Ирак. Турция няма да иска разрешение от САЩ. Време е САЩ да решат дали ще продължат да подкрепят терористите от ПКК и дали ще бъдат за реална борба срещу тероризма. Обучават кюрди в Сирия. Трябва ли да игнорираме това? Турция няма да търпи това" – Ердоган.

Конфронтацията между официална Анкара и кюрдските сепаратистки движения има дълга история. Кюрдите, единственият голям народ, който не е получил независимост или дори автономия след разпадането на Османската империя, се борят за независимост повече от век. В същото време кюрдите са разделени между Сирия, Ирак, Иран и Турция. Твърдата политика на асимилация на кюрдите, която се провежда от редица местни управници, например Саддам Хюсеин, не е успешна, те все още искат своята държава. В периода 2014-2018 г. именно кюрдите, живеещи в североизточната част на Сирия и в северната част на Ирак, застанаха на пътя на "Ислямска държава", оказвайки отчаяна съпротива на ислямистките радикали. В същото време те не прекъсват отношенията си с официален Дамаск, надявайки се след победата над тероризма да получат възможност да разширят автономията си. Кюрдите също много активно си сътрудничат със САЩ, Русия и Иран. Въпреки това, всяка кюрдска автономия близо до турските граници е дългосрочният кошмар за Анкара. Анкара заема доста твърда позиция – никаква независимост или автономия за кюрдите, борбата на кюрдите за независимост е тероризъм, те трябва да бъдат унищожени или асимилирани.

Междудругото, точно подобна позиция на Киев спрямо руснаците в Украйна доведе до дългогодишната война в Донбас и нейния логичен изход – специалната операция на Руската федерация в Украйна. Забраната от украинските националисти на руския език в регионите, където той е роден за 90% от населението, е именно основната причина за събитията от 2014 г., които доведоха до загубата на част от териториите на Украйна по време на въстанието в източната част на страната. Москва обаче беше осъдена, че защитава своите сънародници, които, разбира се, са преследвани в Украйна от 8 години. Западът също осъжда Турция. Но слабо, формално и без налагане на никакви санкции или натиск. В резултат на това, знаейки отлично, че няма да има последствия за Анкара, Ердоган оказва натиск върху Хелзинки и Стокхолм, карайки шведското и финландското правителство да признаят кюрдските социални движения за терористични организации като условие за неговото съгласие за влизането им в НАТО. В същото време, напълно съзнава своята безнаказаност.

Ердоган и Турция не се страхуват от санкции. Освен това той има няколко милиона турска диаспора в Европа, тясно свързана с родината си и готова да излезе по улиците на европейските столици в подкрепа на своя лидер. Ако все пак се опитат да окажат натиск върху него, Ердоган просто ще демонстрира сближаване с Москва, която наистина се нуждае от съюзници, или с Пекин. Турската дипломация е много прагматична. Например Анкара увеличава доставките на своите дронове за Украйна и в същото време увеличава броя на чартърите до своите курорти от Русия. Нищо лично, просто бизнес.

Единствено кюрдите през последните години са единственият относително надежден съюзник на САЩ в Сирия и Ирак. Всъщност няма други сили, които да се класифицират като демократични. Кюрдите не искат да се конфронтират с Дамаск и неговите руски съюзници, но възпират ислямските радикали. Кюрдите ще възпират турските войски с американски оръжия, чието снабдяване от САЩ няма да спре. Освен това Ердоган ще продължи да изнудва партньорите от НАТО. В резултат на това съюзникът на Москва Дамаск губи част от територията, която формално контролира. САЩ губят основен съюзник в региона. Авторитарният лидер Ердоган, който потисна демократичната опозиция в страната, увеличава влиянието си в региона. Русия, която може да се превърне в противотежест, все още се смята за враг №1 от Запада и остава под санкционен натиск. В същото време действията на Анкара не се различават от действията на Москва. Освен това Кремъл поне открито обяви целите и причините за военната си операция. Руснаците в Източна Украйна наистина бяха потиснати. Но самата Турция потиска кюрдите, нарушавайки правото на народа на самоопределение и развитие, което уж е записано в документите на ООН.

Нежеланието на европейските и американските политически елити да постигнат споразумение с Москва в крайна сметка ще доведе не само до развитието на турско-кюрдския конфликт, но и до нови конфликти в Близкия изток. Светът бързо се променя и се създава Нов световен ред. Ненадеждните западни съюзници като Анкара искат все повече отстъпки от САЩ и Запада, Русия успешно развива операцията си в Украйна, Китай предизвика САЩ и изпитва защитата на Тайван, а Вашингтон и Брюксел живеят в илюзиите от ерата на Студената война, без да се опитват да защитят европейците и американците от икономически кризи и заплахата от нови локални и регионални конфликти. Но всички са преминали Рубикон и светът никога няма да бъде същият.

* Дарко Тодоровски - Магистър по международни отношения и военен анализатор

Превод: В. Сергеев, pogled.info